След като вече четири месаца е на нелекия пост на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), разговаряме с Борис Михайлов за това какво се случи през този период, възвръща ли се доверието към институцията и на какво могат да разчитат фермерите?

Изкупни цени на млякото

Г-н Михайлов, в каква ситуация заварихте Държавен фонд „Земеделие“, когато поехте ръководството?

- Поех ръководството на една система, която е натоварена с огромна отговорност, а освен това има негативен имидж в обществото. От друга страна, встъпването ми в длъжност се случи с идването на служебния кабинет. Негова основна задача е да поддържа системата и да покаже и нейното истинско състояние. Освен това служебният кабинет има отговорната задача да подпомага обществото по време на COVID-кризата и да осигури честни избори.  Дългосрочна перспектива за този кабинет няма, както е ясно. Въпреки това с колегите от министерството правим всичко възможно да върнем доверието в институцията. 

В обществото основата асоциация с фонд „Земеделие“ беше корупция. Моят приоритет през месеците, откакто съм на този пост, беше да осветля работата на тази институция и бях безкомпромисен към всякакви нелоялни практики. 

Заварих хиляди проекти, които чакаха одобрение близо 30 месеца без обективна причина за забавянето. 

Борис Михайлов: Става въпрос за над 2 100 инвестиционни предложения за над половин милиард лева. 

Това забавяне вече го наваксваме и можете да видите какъв финансов ресурс освободихме за бизнеса. Има обаче последици от забавянето, които не можем да предотвратим. 

Какви например?

- Например, това, че проектите са изготвяни на база на цени от преди години. Знаете, че цените на металите се повишиха. А те са основен компонент в земеделската техника и различни съоръжения в преработката. Цените на стоманата и на пластмасите за индустрията скочиха още в началото на годината като достигнаха 50% ръст спрямо стойностите преди пандемията. 

Точно този негативен резултат потвърждава максимата, че ако една помощ не е навременна, от нея няма полза. Това най-силно се отнася за сектора на селското стопанство. Задачата на мен и екипа ми е да наваксаме забавянето и успоредно с това да извършваме текущите си задължения. И аз мисля, че се справяме.

Вече четири месеца ръководите фонд „Земеделие“. Какви са резултатите от оптимизацията на работата в институцията?

- Резултати има в положителен аспект, а най-хубавото е, че имаме и обратна връзка от земеделците, които казват, че някои от мерките, които предприехме, работят. 

Дефинирахме основните проблеми и изготвихме План с мерки, с които да подобрим дейността на ДФЗ като цяло. Започнахме с анализ, разбира се, за да разберем защо проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) са забавени толкова. 

Оказа се, че много от тях са изрядни. Сформирахме екипи, които са пряко ангажирани с това да разгледат всеки казус и повече проекти да получат възможно най-скоро финансов ресурс.       

Експертите ни изготвиха две помощни ръководства за бенефициерите, които изпълняват проекти по ПРСР и по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР). 

Направихме работата си по-прозрачна и може да се види кой експерт какви проекти разглежда. 

Всички уведомителни писма за неясноти по отношение на подадени молби за анекси, тръжни процедури, запитвания, и заявки/искания за плащане съдържат имена и контакти на експертите, които ги обработват. Въведох тази промяна, защото държа всичко да е публично и прозрачно.

Открихме 4 „горещи телефонни линии“ за бенефициерите по ПРСР, на които експертите отговарят постоянно. Най-хубавото е, че земеделци ни дават обратна връзка, че вече успяват да се свържат с компетентни лица от ДФЗ и да получат информацията, която им трябва. Знаете, че преди стопаните постоянно се оплакваха, че никой не им вдига телефона. 

Тук е моментът да кажа и това, че лично посетих доста стопанства, за да видя как служителите на фонда извършват теренни проверки и също да проверя дали декларираното от стопаните е реално. 

Ще добавя и това, че освободих някои служители от системата на Разплащателната агенция. Към някои от тях бяха подавани сигнали за некомпетентна работа, забавяне и лошо отношение. 

Ще обобщя и в числа резултатите от работата ни за 4 месеца. 

Изплатихме близо 252 млн. лв. От тях 140 млн. лв. са по проекти от Програмата за развитие на селските райони. По схемите и мерките на директните плащания са преведени над 42 млн. лв. По пазарните мерки са разплатени около 31 млн. лв. Още 32,6 млн. лв. са стигнали до банковите сметки на стопаните под формата на държавни помощи и национални плащания. Разплатени са и над 6 млн. на кандидати по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.  По ПРСР договорихме 282 проекта с одобрена финансова помощ от 70 млн. лв. 

 

Продължаваме да работим на тези обороти и мога да кажа, че до края на годината ще успеем да разгледаме всички забавени проекти.

Обявихте телефон и имейл за сигнали за корупция. Колко и какви сигнали получихте до момента? 

- Гражданите се оплакват предимно от нарушения на процедурите за работа, от забавяне при изпълнение на служебни задължения, от лошо отношение. Всички те се проверяват от дирекция „Инспекторат“. 
Постъпват сигнали и за нерегламентирани практики от страна на бенефициерите. Тези сигнали се проверяват от специализираното звено „Противодействие на измамите“. Към момента са постъпили общо 99 легитимни сигнала. Почти половината са проверени и 32 от тях са изпратени за становище към други институции.  

Борис Михайлов: Голяма част от подадените сигнали са за казуси от преди години, по които е извършвана проверка, но не е получен отговор.

Погрижихме се подателите да получат отговори.

Фонд „Земеделие“ не е разследваща институция, но се извършва постоянен вътрешен мониторинг на постъпилите сигнали и жалби. Когато проверките приключат, ако има констатации или съмнения за злоупотреби, сигналите се предават на Върховна касационна прокуратура и до Европейската прокуратура в Люксембург. Към момента няма основания нито един от проверените сигнали, постъпили на „горещите телефони“, да бъде предаден на двете институции.

Имаше разкрития и подозрения за корупция в дирекция „Противодействие на измамите” – докъде се разви този случай?

- Разпоредил съм по случая да се извърши цялостна проверка. Ревизията обхваща дейността на дирекцията за последните четири-пет години – от 2017 г. насам. 

Проверката се извършва от дирекция „Инспекторат“, като е назначен и вътрешен одит. Инспекцията още не е приключила, тъй като обемът на работа е много голям. 

Борис Михайлов: Към момента са установени над 100 забавени жалби и преписки за разглеждане. 

Нека проверката да приключи и официално ще оповестим данните от нея. 

Мога да кажа, че сме предприели действия за оптимизиране на работата на дирекция „Противодействие на измамите”. Държа тя да бъде по-прозрачна и по-бърза. Целта ни е да предотвратим всякакви възможности за изнудване на земеделците.

Има ли и други дирекции с функция “бухалка” или с разкрити нередности?

- Не, няма данни за други подобни практики в институцията.

Споменахте горещите телефони за ПРСР. Тази инициатива има ли ефект? Колко и какви сигнала са получени на тях?

- До момента на „горещите телефони“ са постъпили близо 900 запитвания. Свързани са с различни казуси, възникнали при разглеждането, договарянето и изпълнението на проектите. По-голямата част от въпросите са към дирекция „Договориране“. Те са около 700. Останалите около 100 въпроса са насочени към дирекция „Оторизация“. Експертите отговарят своевременно.

Най-често задаваните въпроси са свързани с документи, които бенефициерите трябва да представят при подписване на договорите или на анексите към тях. Получени са и единични обаждания, свързани със задълженията на кандидатите за ежегодно подновяване на застрахователните полици на субсидираните инвестиции. Най-честите запитвания са къде да бъдат изпратени полиците, срок за предоставянето им и др.

Оплакванията, които стигат до Агри.БГ, често са свързани с работата на служителите на фонда из страната. Започнахте серия от срещи именно с тези структури. Какъв е изводът досега? 

- Имах възможност и да разговарям със земеделците и да разбера от първо лице какви са им впечатленията за работата на институцията. И мога да кажа, че имаше различни мнения. Много от тях се притесняват от административната тежест, други смятат, че ставките на подпомагане трябва да се изравнят с тези в другите европейски страни. 

В България трябва да създаваме продукция с добавена стойност и работни места. Трябва да развиваме регионите си и да се справяме с дисбалансите.

Борис Михайлов: Можем да го направим с интелигентни инвестиции, а не с елементарното „усвояване“ на европари. Политиката на „усвояването“ ни доведе до там да внасяме от ябълките до чесъна от чужбина. Тази практика трябва да бъде преустановена. 

Големят агробизнес е важен за нашата страна. Той разполага с необходимите квалифицирани служители – с консултанти, адвокати и с всичко, което му е необходимо. Ситуацията при дребните и средни стопани обаче е коренно различна. Те едва преживяват и затова държа да се обърнем с особено внимание към тях, за да получат цялата подкрепа, от която се нуждаят и която заслужават. 

За мен е много важно и как работят на терен хората от ДФЗ. Коректни ли са спрямо бенефициерите и как може да се подобри комуникацията между двете страни, за да се повиши доверието към институцията.

Разкажете малко повече за споразумението с БАН за изкуствен интелект. Какво се цели и какви проекти ще се осъществяват?

- Изкуственият интелект трябва постепенно да се имплементира в стопанствата, за да се управляват по-устойчиво ресурсите. Виждате какви предизвикателства стоят пред сектора. Климатичните промени са пряко свързани с производството и потреблението и тези процеси трябва да се управляват по-интелигентно. Инвестирането в дигитални системи ще помогне на стопаните да намалят употребата на препарати и съответно разходите си. А това ще улесни по-екологичното отглеждане на културите.

Точно заради това заявихме с действията си, че искаме да работим за модернизацията на земеделието и подписахме меморандум с Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. 

Целта на това партньорство е да участваме в общи проекти за изграждане на Виртуален оперативен център за цялостно управление, координиране и контрол на интелигентни инфраструктури в растениевъдството. Водим вече и диалог да работим заедно за конструирането на интерфейси към външни и наследени системи по Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“. 

Очакванията са получените научни резултати да подпомогнат бъдещото изпълнение на Стратегическия план на България в Общата селскостопанска политика, която ще действа в периода 2021-2027 г. Знаете, че част от нея е и приетата европейска стратегия „От фермата до трапезата“, която цели ускоряване на прехода към устойчива хранителна система.

Освен за подобряването на състоянието на сектора искам да работим и за неговото бъдеще. За целта трябва да подготвим земеделците да посрещнат новите изисквания, заложени в европейските зелени политики.