Покривните култури (междинните култури) доказано са добра екологична практика, която подобрява почвеното плодородие и съхраняват жизнеността на почвата. През последните няколко години все повече земеделци обръщат поглед към отглеждането им при различни технологии на производство.

С младия младия специалист по консервационни практики Борис Коев от русенското село Тръстеник, потърсихме отговорите на някои ключови въпроси, свързани с отглеждането на покривни култури и важността на правилния микс спрямо условията на всяко стопанство.

Разкажи за себе си.

Аз съм потомък на земеделско семейство. Баща ми се занимава със земеделие от края на 80те години, а в началото на 90-те стана председател на земеделската кооперация в Тръстеник и така е до днес. Животът ми от дете е свързан със земеделието. Като малки, всяко лято бяхме на полето, с комбайнерите, на жътва…

Детството ми изцяло беше обвързано със селското стопанство. След като завърших гимназия през 2009 г., започнах да помагам в административната дейност на стопанството, а същевременно започнах да уча в Англия, където завърших бакалавърска степен по Бизнес мениджмънт в Университета Брунел, Лондон.

Винаги съм смятал, че има достатъчно възможности да реализирам потенциала си в България и не съм имал намерение да оставам в чужбина.

От 2016 г. започнах да се занимавам и с производство, а от 2019 г. фокусирах вниманието си към консервационни практики, покривни култури, подобряване и съхранение на почвеното плодородие. Започнах да чета статии, научни журнали, да гледам презентации, видеа с фермери, които се занимават с тези практики от дълги години. 
 

Какъв е опитът ти с отглеждането на покривни култури?

Покривните култури са доказано работеща практика. Използват се и като зелено торене като обогатяват почвата с минерали. Ако се върнем малко назад във времето, когато по I стълб на ОСП се въведоха екологично насочените площи (ЕНП), покривните култури са именно една от практиките, която може да бъде избрана за подпомагане. Това обаче дойде с много малко информация за фермерите. 

В нашето стопанството засяваме покривни култури още от 2015 г., когато нашумяха мелиоративните репи. Сяхме от тях по препоръка на колеги земеделци, но се оказа, че това не е практика, която има ефект като при торенето. Наторяваш и виждаш резултата веднага… Тогава не сме били достатъчно подготвени да знаем кой е правилният начин - каква култура, при какви условия, кога да се засее. И до днес има много въпроси, с които земеделските стопани се сблъскват.
 

Какво трябва да знаем за покривните култури?

Добре е да кажем, че прилагането на покривни култури е изключително стара практика. Има данни, че те са използвани още преди Римската империя, като основен източник на хранителни елементи за продуктивността на тогавашното земеделие. Това е била единствената алтернатива до създаването на химичните торове. Освен че земеделските стопани могат да използват покривните култури като практика за ЕНП, те имат и много ползи от това за здравето на почвите, не само като субсидия.
 

До сега повече се гледаше на покривните култури като възможност за получаване на субсидия, като че ли?

Много от земеделците не могат да си дадат сметка колко всъщност печелят от отглеждането на покривни култури, най-вече заради оскъдната информация. Институтите в България не се занимават с това нещо. Информацията, която е налична, е на чужди езици и не всеки има възможност да стигне до нея. Хубаво е, че има ентусиасти, които превеждат информация, но и това не е достатъчно. Все пак опитът с отглеждането на покривни култури идва от други територии, с различно уредено земеделие и различни условия. Аз смятам, че това не бива да е пречка, а по-скоро да ни мотивира да намерим правилния подход за нашите географски ширини.  

Кои са важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки земеделец, който реши да пристъпи към отглеждане на покривни култури в стопанството си?

Моят съвет към земеделските стопани преди да се насочат към отглеждане на покривни култури е, да си дадат сметка дали проблемите, които имат с намалената продуктивност, са свързани само с климата или имат силна връзка и с почвената деградация в съответния район. 

Проблемът с почвената ерозия назрява и в момента се наблюдава резултатът от нея, най-вече заради неравномерното разпределение на валежите. Когато почвата е под угар, тя е най-податлива на метеорологичните явления. През пролетта на 2020 г. за първи път в нашия район видях прашна буря. Полетата вече бяха култивирани. Имаше много силен вятър, не беше облачно, а небето беше кафяво - нагледен пример за ветрова ерозия. Проблемът с ерозията е по-силно изразен при хълмистите терени. Там, където има наклони, се получава отмиване на горния почвен слой или водна ерозия. Наблюденията ни през последните години показват, че ерозията изключително много влияе на продуктивността на културите.
 

Въз основа на какви критерии земеделците трябва да подбират миксовете с покривни култури, които засяват?

Най-важно за избора на покривни култури е да познаваме почвите си, да знаем от какво се нуждаят и какви проблеми имаме за решаване чрез тези покривни култури. Събирайки тази информация, можем да определим какви покривни култури ще са от полза за почвата, от полза за технологията на отглеждане на културите. 
 

Има ли минимален/ оптимален/ максимален брой култури, които трябва да включва миксът? Важи ли правилото “колкото повече - толкова по-добре”?

При определянето на нуждите на почвата, трябва да се изведе най-важният приоритет. Разнообразието от покривните култури носи своите ползи, но то идва на по-късен етап.

Много е важно да се обърне внимание на най-приоритетните нужди в момента, особено, когато първоначално започваме да работим с покривни култури! Покривните култури трябва да решават точно този конкретен проблем!

Голям набор от покривни култури могат да покрият една и съща нужда - например всяка култура с добро вкореняване, с влакнеста коренова система, може да подобри структурата на повърхностния почвен слой. Но, ако имаме проблем със съдържанието на минерали, трябва да подберем култури, които снабдяват почвата с минерали и такива, които променят химията така, че да отключат вече блокирани минерали. Така ще се постигне ефектът от зеленото торене. 

Когато покривните култури са повече и добре подбрани, те допринасят една към друга. Редица изследвания показват, че комбинацията от различни култури  в един микс значително надхвърля като ефективност монокултурното отглеждане на същите култури от микса.
 

Можеш ли да дадеш конкретен пример от твоята практика или от стопанството ви, при който покривна култура или микс са помогнали за решаването на определен проблем?

При отглеждане на царевица - в рамките на един производствен цикъл - комбинация покривни култури и директна сеитба, постигнахме значително намаляване поне на видимата част на ерозията в едно поле. В това поле царевицата остана зелена най-дълго време спрямо останалите площи. Наблюдавахме това през тази година. Трябва да отбележа, че полето беше продълбочено и там, където имаше най-засилена ерозия, петната в последствие намаляха значително. Когато почвата изпръхне отгоре, не стои бяло петно.

 

Кога и как да изберем подходящият микс от покривни култури? Кога е най-подходящият момент за тяхната сеитба? Кога да ги терминираме? - отговорите на тези въпроси очаквайте във втората част на интервюто с Борис Коев за Агри.БГ!