Последните спешни покупки на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) възлизат на обща стойност 4,3 млн. лева. Те са направени в края на миналата година, като сумата е финансирана от Европейската комисия (ЕК) - плащането, предвидено за страната ни заради кризата с чумата за свинете.

Какво си купи БАБХ?
Покупката е за 18 високопроходими пикапа Toyota Hilux, оборудвани със системи за дезинфекция. Както и за тестери за диагностициране на заболели от африканска чума животни за 3 години напред, платени 100% авансово, пишат от Икономист в тяхно разследване.

Разходите на агенцията излязоха на бял свят през последната седмица по повод новите случаи на АЧС в два от най-големите свинекомплекси в страната в началото на годината. Договорите за двете обществени поръчки, проведени още през декември, бяха публикувани на сайтовете на Агенцията по храните и на Агенцията за обществени поръчки едва след зададените въпроси. Оценките на експертите за целесъобразността от закупуването на пикапите са противоречиви, а промяната на условията в движение при поръчката за тестерите е съмнителна. 

По техни данни покупката на 18 нови пикапа, които ще се разпределят между областните дирекции на агенцията, е била на стойност над 1,6 млн. лв. с ДДС.

"Парите се харчат за грешни неща. Вместо да се купуват нови високопроходими джипове, с тези милиони можеше да бъдат подпомогнати големите свинекомплекси, които вече единствено отглеждат свине, защото домашните са избити. Средствата можеха да се изразходват за по-добра система за дезинфекция. Това е важно, защото насред зима през януари болестта пламна в индустриални заводи и доведе до убиване на нови 60 000 животни, а обикновено пикът на заразата е през лятото”, коментира пред Икономист микробиологът д-р Сергей Иванов, който от години следи дейността на Агенцията по храните. 

Другият важен проблем, чието решение според Иванов трябва да се финансира, е програма за биосигурност при ловуването на диви свине. По този повод той напомня, че основният преносител на болестта са именно дивите свине и популацията им отдавна е трябвало да се намали от 100 000 на 10 000 животни, което не е направено. За овладяване на болестта в Полша и Прибалтийските държави са изградени площадки с малки хладилни пунктове, на които отстреляни глигани се изкормват, труповете се изследват и ако са заразени, се унищожават незабавно. 

“По-рационално бе да се закупят ремаркета, с които да се извозват глиганите до подобни площадки, отколкото пикапи”, смята Иванов.

Мнението на свиневъди също е показателно.

"Не знам какво ще дезинфекцират с тези пикапи. Цяла България е осеяна с трупове на диви свине, никой не ги събира. Смешно е на този фон да се купуват пикапи, а на пострадалите свинекомплекси нищо да не се изплаща за биосигурност. Това е пародия, а не реални мерки”, коментира представител на един от големите свинекомплекси в страната. 

За разлика от тях зам.-шефът на Българския ветеринарен съюз д-р Красимир Каменов смята, че купуването на пикапите с дезинфекционни системи, е правилна стъпка, стига те да се използват по предназначение. Но това задължително трябва да е съпътствано с много по-строг контрол спрямо свинекомплексите заради проблемите им с биосигурността.

Нека има и то за 3 години

Втората поръчка, финансирана с европомощта – за доставка на диагностикуми за идентифициране на АЧС, е спечелена от консорцуим “Асклеп – Фарма Консорциум” ДЗЗД. Според Търговския регистър собственици на компанията са Георги Янчев и Павел Янчев, които от години доставят диагностикуми. Изпълнителят ще получи 2 752 963,20 лева (с ДДС) за доставката на над 92 000 тестера с единична цена 29,64 лева. Договорът е сключен на 16 декември 2019 г., тестерите ще се доставят на порции в течение на 3 години, но изпълнителят е получил цялата сума накуп и моментално – срокът по договора е до 20 декември 2019 г. 

Именно това е коренна промяна спрямо проектодоговора, публикуван през май м.г., на основание на който е извършена обществената поръчка. В него пише, че възложителят,  Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, който е към БАБХ, ще заплаща на части, до 30 дни след всяка доставка по договора, и то след анализ, че диагностикумите покриват определени качествени показатели. Доставките трябва да се извършват до 20 дни след писмена заявка от възложителя.

Всъщност същият срок – 20 декември 2019 г., е за цялостно разплащане и по договора за пикапите, чиято доставка се случва в момента.


Хайде на европарите

На въпроса знае ли Брюксел, че част от средствата са изхарчени за 18 високопроходими машини, от Агенцията по храните отговарят, че средствата са разписани "съгласно Решение на ЕК № SANTE/EM/AH/2019/ASF/BG за безвъзмездна помощ (грант)“, като “в същото са посочени сумите, които Европейската комисия отпуска на България за борба с африканската чума по свинете, включващи сумите за точния брой автомобили и за необходимите изследвания на болестта, за която са необходими диагностикумите”. 

Решение с такъв номер липсва на сайта на ЕК, както и отговор от Главна дирекция “Здравеопазване и безопасност на храните на ЕС” на въпроса дали Брюксел е уведомен за покупката на пикапи с европари от българските власти. 

Според служител на агенцията, пожелал анонимност, разплащането по двата договора противоречи на инструкцията на финансовото министерство от началото на декември м.г. ведомствата на бюджетна издръжка да се въздържат от сключване на договори, предвиждащи авансово плащане, но чието изпълнение няма да приключи в рамките на бюджетната година. 

От БАБХ оправдаха действията си с изискването на Европейската комисия България да усвои средствата от помощта срещу чумата по свинете до края на 2019 г. През август м.г. министърът на земеделието Десислава Танева съобщи, че България ще получи от ЕС 14 млн. евро за справяне с чумата по свинете. 

Това „наложи изплащането на сумите до тази дата. В противен случай България не може да усвои предвидените в решението суми, отпуснати безвъзмездно за борба със заболяването”, твърдят от агенцията. 

От БАХБ не можаха да отговорят колко средства от европейската помощ са изразходвани, освен тези по двете поръчки, и за какви цели. От земеделското министерство обаче потвърдиха, е до момента от ЕС са усвоени 14 млн. евро. Страната ни е заявила изплащане и на още 10 млн. евро от ЕС, които още не са предоставени на България, но били одобрени.

 

Следете темата ТУК.