У нас доброкачественият гнилец е по-широко разпространен, отколкото злокачествения и въпреки, че не е упорита и тежка заразна болест като него, той причинява големи икономически загуби на пчеларството - от една страна, поради загиване , а от друга поради отслабване на заболелите семейства, вследствие на което те не са продуктивни, а изискват повече грижи и средства за възстановяване и продължително време са в тежест на пчелина.



 



Първичните и вторичните източници, както и начините за разпространяване на заразата в гнездото и извън кошера са като при злокачествения гнилец. Особеното е, че не винаги внесената зараза /ако е в малки количества/ семейството е в добро състояние и условията са добри, предизвиква заболяването. То може да се прояви по-късно, ако условията за отглеждане и изхранване на пилото се влошат. Дотогава заразата може да съществува в гнездото- в меда,у прашеца, дори и в чревното съдържание на личинките. Ако естествената устойчивост на личинките отслабне-поради простудяване и недохранване, от внесени и в минимални количества отрови и пр. те заболяват.



 



Признаците за проявяване на болестта се различават значително от признаците при злокачествения гнилец. Отначало болните личинки стават силно подвижни, поради което някои от тях заемат неестествени положения – обърнати по гръб или с гърба на горе, изправени в килийките, вместо да се свити на дъното. Външната им обвивка придобива известна прозрачност, загубва седефено-блестящия си нормален цвят, тялото не е вече закръглено и опънато. Под прозрачната кожица на трупа прозират белезникавите трахеи, околната тъкан постепенно потъмнява, а след няколко дни става мръсно жълтеникава, дори жълто-кафява. При изсъхването труповете се свиват, а вътрешността им е вече кашеста. Те не залепват по дъното и по стените на килийките и лесно може да се извадят.



 



Гнилостната кашеста маса се размазва, но за разлика от гнилостната маса при злокачествения гнилец не се точи. Ако личинките са умрели, след като са били запечатани, капачетата над труповете не са хлътнали, а само леко потъмнели, плоски и понякога с продирания. При тези случаи гнилостната маса не се точи. Пчелите лесно изхвърлят труповете, без дори да ги разкъсват, и бързо почистват килийките. Само при по-напреднало заболяване и малко пчели се откриват и напълно изсъхнали трупове като мръснокафяви корички, но и те не са здраво залепнали по дъното на стените.



 



При доброкачествения гнилец е много добре изразено прошарването на пилото- наличие на едновременно на яйца личинки на различна възраст и на запечатани килийки с трупове или със здрави какавиди на едни и същи площи. Доброкачественият гнилец може клинично да се смеси с простудено или отровено пило. Най-често обаче простудяването и отравянето са условия за появяване на гнилеца. Точното разпространяване се прави при бактериологично изследване, за което трябва да се изпрати проба, както при злокачествения гнилец.



 



В зависимост от тежестта на заболяването и от силата на заболелите семейства мерките за борба с болестта са различни: - При напреднала и тежко проявена форма, при която семействата са твърде много отслабнали-пчелите им покриват 1-2 пити, а питите са силно прошарени и блокирани от килийки с не изхвърлени трупове- прилага се унищожаване. Не е икономически изгодно да се правят опити за лекуване на такива слаби семейства, не само че те трудно ще се възстановят, но в техните гнезда има големи количества зараза, която не може да се изхвърли от останалите пчели и ако семейството оживее при следващ по-хладен месец е възможно болестта да се прояви на ново.



 



При по-слабо проявено заболяване- все още средно силни семейства и малък процент килийки с умрели личинки и непочистени килийки- се предприемат комбинирани мерки в две направления: - Мерки против благоприятстващите условия са стесняване и затопляне на гнездата и подхранване на семействата, за да се повишат естествените съпротивителни сили на личинките, - Мерки срещу заразата – цели се да намалее количеството зараза в гнездото и от друга страна да се позволява на погълнатите вече условно болестотворни бактерии, бацили или стрептококи да се размножават в личинките.



 



От гнездата на такива семейства се изваждат всички непокрито от пчели пити, както и питите с повече прошарено пило и с непочистени от трупове килийки. Оставят се само толкова пити с пило и запаси, колкото пчелите могат да покрият плътно. Ако семействата не са прехвърлени в друг чист кошер, старите им гнезда се почистват, стесняват се и се затоплят.Едва тогава може де се пристъпи към подаване на лечебни средства. В противен случай лекуването не ще даде очаквания резултат, тъй като условията, които съдействат да проявяване на болестта, не са премахнати.



 



Лекуването на семействата, след като са подготвени новите им гнезда, трябва се провежда по указания и под ръководството на ветеринарния лекар, който определя вида, дозите и начините на приложението на лечебните средства. При редуването на средствата се получава по-сигурен лечебен резултата: за първите 1-2 подхранвания се използва един, а при следващите-друг препарат. По-добрият лечебен ефекта се дължи на обстоятелството, че при редуване не се дава възможност на причинителите на болестта да привиква към едното или другото лечебно средство. За да се постигне сигурен оздравителен ефект в целия пчелин, от голямо значение е профилактичното третиране /подхранване/ на здравите семейства както в заразения, така и в околните, близко разположени пчелини. Профилактично се дава 2-3 пъти от същия лечебен сироп, в същите дози и по същото време, когато болните се лекуват.



 



Пълно и трайно оздравяване на пчелина може да се постигне само око всички оздравителни мерки се изпълняват стриктно и се придружават от щателна дезинфекция на освобождаваните кошери, рамки, инструменти и други принадлежности. Извадените пити трябва да се претопят, а кошерите, рамките и инвентара се дезинфекцира както при ликвидирането на злокачествения гнилец. Карантините ограничения на заразените от доброкачествен гнилец е за околните /до3 км/ пчелини са да срок от 30 дни от деня на ликвидирането, ако в този срок не се открие друго заболяло семейство. Доброкачественият гнилец е не само заразна, но и болест на условията, за предпазване от появата й освен спазването на общите хигиенични мерки, с които се цели да не се внесе зараза в пчелина, е необходимо при целогодишната работа с пчелите да не се създадат условия, които спомагат за неговото проявяване. Поради това в пчелина трябва да се поддържа само силни семейства, винаги с достатъчни и качествени медови запаси, да се затоплят гнездата им, особено през пролетта, да се разширяват постепенно съобразно със силата им и след трайно затопляне на времето.



 



През късна пролет и праз лятото тези мерки трябва да се прилагат незабавно и след частични отравяния въпреки вече топлото време /непокритото от пчелите пило се простудява и не се изхранва през нощите/. Непокриваните от пчели пити, дори и с пило, трябва да се извадят и претопят. Трябва да се избягва погрешната практика на ежегодно и без нужда „профилактично” даване на лечебни средства, и то в съвсем понижени дози. Ниските дози не само са неефективни, но и опасни- от една страна създават устойчивост на причинителите на доброкачествения гнилец, а от друга причиняват дисбактериоза в червото на личинките, и от там и появата на плесенни заболявания.