С 19,2% по-малко български плодове са произведени през 2023 г., показва анализ на земеделското министерство на пазара на плодове и зеленчуци у нас. При продукцията от зеленчуци също е налице намаление, макар и не толкова значително – с 5,6%.

Експертните оценки сочат, че основна причина за намалението в производството са климатичните условия през миналата година, когато бяха регистрирани нетрадиционно ниски температури и измръзвания на площи в някои от районите на страната, като най-съществено бяха засегнати насажденията с праскови, кайсии и череши. Негативен ефект върху развитието на културите оказаха и проливните дъждове. 

Най-сериозно намаление на продукцията на годишна база се отчита при прасковите и нектарините (с 55,3%) и кайсиите и зарзалите (с 43%). Съществено по-малко са и добитите количества череши, орехи, круши, вишни и ябълки – с между 14,3% и 24,7%. Производството на малини е незначително под нивото от предходната 2022 г., а единствено това на сливи бележи известно увеличение – с 1,9%. 


За сметка на по-слабата реколта, вносът на плодове през 2023 г. е незначително увеличен на годишна база с близо 1% до 397,5 хил. тона пресни плодове, като половината от това количество се формира от цитрусовите плодове и бананите. Сравнително голям дял заемат и доставките на ябълки (13,5%), които намаляват с 11,6%, до 53,8 хил. тона.

Внесените количества ягоди, праскови, кайсии, грозде и дини са с между 0,4% (ягоди) и 13,7% (дини) по-малко на годишна база, а при сливите спадът достига до 50%. Вносът на череши обаче е в три пъти по-голям обем спрямо 2022 г. 
Над половината от вноса е от страни от ЕС, като делът им се увеличава с близо 8%, докато вносът от трети страни се свива до 167,6 хил. тона, отбелязват от земеделското министерство. 

Около две трети от целия внос на пресни плодове през 2023 г. е от съседните Гърция (42,1%) и Турция (24,1%). Сравнително големи са и количествата от Еквадор, Северна Македония и Полша. 

Износът на български плодове също намалява - с близо 10% на годишна база, до 69,4 хил. тона пресни плодове. Понижението на общия износ на пресни плодове през 2023 г. се дължи основно на значително по-малкото количество дини, реализирано извън страната – с 8,7 хил. тона или 38,8%. Чувствително под нивото от предходната година е и износът на кайсии (с 86,1%) и сливи (с 68,8%), докато при ягодите намалението е слабо изразено – с 1,4%.

В същото време експортът на череши и грозде нараства неколкократно на годишна база, а този на ябълки и праскови – съответно с 3,1% и 4,3%. 
Над 95% от общо изнесеното количество пресни плодове през 2023 г. е насочено за държави членки на ЕС, докато експортът за трети страни се свива допълнително с 30% на годишна база до 3,1 хил. тона.

Водеща дестинация на българския износ на пресни плодове през годината остава Полша (с около 31% от целия обем), следвана от Румъния, Германия, Чехия, Унгария и други.

 

Очакванията за 2024 г.
Овощарския сезон през 2024 г. Започва с леко свиване на площите с череши - първите плодове, които стопаните реколтират - около 2,3% по-малко спрямо 2023 г.

За първите два месеца на 2024 г. обаче вносът на пресни плодове нараства с 3,4% на годишна база, до 68,1 хил. тона. При запазване на сравнително добрите климатични условия, даващи основание за очакване на по-висок добив през настоящата година, може да се прогнозира темпът на леко нарастване на импорта на плодове (в частност ябълки) да се забави. Така може да се очаква общият внос на плодове и зеленчуци от видовете, произвеждани в страната за цялата 2024 г., да отбележи известно намаление спрямо предходната година, прогнозират от земеделското министерство. 

Износът на пресни плодове през първите месеци на 2024 г. Запазва тенденцията, очертана през 2023 г. На годишна база се отчита намаление при износа на пресни плодове (с 6,6% спрямо година по-рано до 14,8 хил. тона). Макар и с по-ранно стартиране на сезона за овощарите все още е трудно да бъдат правени прогнози как ще завърши годината за сектора, сочат анализите.