За никого не е тайна, че Източнобалканската свиня е застрашена от изчезване, а възстановяването ѝ би отнело десетилетия. В първата част, посветената на древната порода, ви представихме нейните основни характеристики, а сега продължаваме темата с председателя на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) Радостина Донева за настоящите заплахи, както и успешните европейски примери, от които можем да взаимстваме.

Българските породи: Източнобалканска свиня (част 1) 

Източнобалканската свиня не е добре позната от експертите, които взимат решенията у нас. На свинете в България се гледа като на един общ вид, а представата е за едно затворено прасе в свинекомплекс, заявява браншовият представител.

Радостина Донева: „Израснала съм с черните прасета и за мен нормалният вкус на свинско е този. Дадох на колега от индустриалното свиневъдство, също потомствен такъв, да опита от месото. Беше впечатлен и призна, че такова месо с топ качество в индустриалните ферми не може да се изкара нито като цвят, нито като вкус, нито като структура на месото. За жалост, той е един от малцината, които го заявяват."

Радостина се интересува от подхода, който Унгария е приложила за спасяването на тяхната рядка порода Унгарска мангалица. След Втората световна война, когато за армията не се използва толкова свинска мас и потреблението й спада, започва индустриалното отглеждане на свине с тенденция да се намалява количеството мазнина, която животното изгражда. Така Унгарската мангалица се превръща в изчезващ вид.

Как унгарците спасиха Мангалицата?

Радостина Донева: „Мангалицата е с над 30% мазнина от общото живо тегло, изключително високо съдържание. Тя също е била игнорирана като порода. Пак външен катализатор е причината за спасяването на вида. В средата на 90-те, когато Испания вече е на финала на трийсетгодишната вълната от АЧС и е изгубила част от блясъка на свиневъдството си, но не си е позволила да затрие тотално Иберийската свиня, един испанец съветва унгарец да възстанови Мангалицата, като търси представители на вида в семейни ферми и ги събира. След това държавата изгражда национална политика за запазването и воденето на селекция на животните."

Понастоящем са възстановени 3 линии Мангалица с различна украска. Популацията ѝ нараства от под 300 бр. в средата на 90-те до около 40 хил. броя. Месото от Мангалица е титуловано за едно от най-вкусните в света.

Данъчни облекчения за фамилните ферми

"Стандартите на Мангалицата са сравнително занижени, за да бъдат постижими. Дава се възможност стопаните да колят животните си сами и да произвеждат продукция в домашни условия, и да търгуват с нея. Стопаните, отглеждащи породата, ползват данъчни облекчения от порядъка на 20 хил. евро на година.

На хората се организират 5 пъти в годината фермерски пазари, специално за продукцията от породистата Мангалица. Пазарите са толкова добре направени с цяла програма, че са туристическа атракция в пет големи града и привличат клиенти на фермерската продукция отвсякъде. За да се случи градивната конкуренция, се дава правото на всеки производител да прави това, в което е най-добър.

Не се цели унифициране с утвърдени технологични стандарти как да се прави колбаса от месото, а напротив - възвръщат се стари рецепти или се експериментира с нови комбинации, така секторът е жив и се развива постоянно.

Същият този испанец днес е най-големият производител на хамон от Мангалица, който не е атрактивен за унгарската пикантна кухня, но е добър източник на финансиране. Изобщо нещата са диверсифицирани и изглеждат много подредени. Когато започна чумата, още само по дивите прасета в Унгария, държавата ги беше финансирала с 30 хил. лв. на стопанство, за да си изградят двойни огради." 

При нас всичко това го няма

Още в края на 2016 г. има входирано заявление в Министерството на земеделието добитото месо от Източнобалканска свиня да бъде първият български продукт със защитено наименование за произход от месо по Европейските схеми за качество. От АРСИС са предоставили и наръчник за добри практики при отглеждането на Източнобалкански свине. За него са писали и до Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Години по-късно процедурата е в застой.

Радостина Донева: „Нашата асоциация беше и първата, която имаше споразумение за сътрудничество с Центъра за оценка на риска. За да имаме устойчив процес за отглеждане и реализация на продукцията, всеки от елементите на това производство трябва да бъде много добре обмислен и приложен със съответните мерки за контрол на качеството. Като се започне от генетиката - кое животно в страната има право да се нарича представител на Източнобалканската свиня, кой има право да търгува с разплодни животни (при нас със семенна течност не се търгува, защото не използваме изкуствено заплождане), и т. н."

Важните въпроси

Имаше случаи, в които породата се кръстоса с обикновен бял нерез. Поколението, което се роди, а вероятно и неговото поколение, в системата на БАБХ се води Източнобалканска свиня, защото се е отглеждало пасищно, а реално съвсем не е представител на породата, разкрива представителят на бранша.

Радостина Донева: "Какво правим с начина на отглеждане? Какви да са животновъдните обекти? Как да са маркирани животните и кога? При нас все още няма възможност всеки животновъден обект да си коли сам животните. За да имаме по-голямо количество свине, което да отиде към кланицата, попитахме дали е възможно да се направят сборни животновъдни обекти от няколко стада и заедно да отиват към кланицата, за да са еднотипни и стандартизирани. Това искане го отхвърлиха от Агенцията по храните.

Къде има право да се коли? Как се брандира? Продуктите от кръстоските като какви се предлагат на клиента (трябва да се разграничава чистопородното)? Кога ще имаме право да изнасяме продукция? Какво се случа с авторските права по ползване на наименования и марки? Това са все въпроси и проблеми, които засега остават нерешени.

Радостина Донева: "България генетичен свински материал от културни животни може да си внесе, когато поиска, но никога генетика на Източнобалканска свиня".

Единственото, което се направи, беше да се промени съвсем козметично Наредбата за пасищно отглеждане на Източнобалканските свине, в която да се вкара изискването, че стопанството трябва да има двойна ограда заради АЧС. На въпрос как се изгражда такава ограда на чужд терен – държавен или частен, отговор нямаше."