Искаме да разберем дали може да се набави плодородна почва от паднали метеорити? Ако е успешно, това ще е една малка крачка на човека към оцеляването му на чужда и може би враждебна планета, разказват пред Марица за проекта си Георги Пенев и Тихомир Шопов.

Агроиновации: Как се прави печеливша хидропоника у нас

Ентусиастите в откриването на нов вид плодородна среда за отглеждане на земеделски култури са двама братовчеди и бизнеспартньори от София, които се занимават с рязане и обработка на метеорити и минерали. Метеоритният прах е остатъчен продукт от дейността им и те решават да го превърнат в почва от бъдещето.

Не сме учени в тази област, а такъв експеримент досега няма в световен мащаб, подчертава Георги и разказва:

“Идеята дойде спонтанно, след като се чудехме какво да правим праха, който сме събирали в продължение на 2-3 години от работата си. Ако човек някой ден стъпи на друга планета и почвата не е годна за посеви, искаме да разберем дали той може да набави плодородна почва от паднали метеорити. За целта предстои да изградим парник, в който да създадем оптимална среда за развитие на растенията."

Георги Пенев, който е основател и председател на Българско метеоритно общество, споделя, че началото на революционния експеримент ще започне в миниоранжерия от един квадратен метър. Семена от зеленчуци, като домати, боб, пипер, грах и други, ще бъдат посадени в кофички с прах и отглеждани на изкуствена светлина. Както в модерните оранжерии, и тук датчици ще следят и регулират топлината, светлината и влагата. Преди да стартира експериментът, ще се извърши химичен анализ на метеоритния прах, който е предимно от въглеродни хондрити и ахондрити.

„Трябва да разберем какво точно съдържа и дали е подходяща среда за отглеждане на ядливи растения. При наличие на тежки метали като никел и кобалт е абсурд, но може в нея да се посее царевица за производство на метанол например“, коментира Пенев. 

Метеоритната оранжерия няма да се подхранва с изкуствени торове. Създателите ѝ планират поетапно обогатяване с растителните отпадъци, получени от метеоритната почва, които да играят ролята на хумус.

Паралелно ще се засеят същите семена и в нормална почва и ще се отчита развитието на растенията в двете среди. Експериментът ще се документира стъпка по стъпка със снимков и видеоматериал, който ще бъде публичен. Следващият етап е да се предостави метеоритна почва в някои училища в Пловдив и София, също с опитни цели.

Към работата на двамата братовчеди и в очакване на техните резултати вече са проявили интерес учени от Мексико, Гърция и от НАСА. Ако експериментът им се окаже успешен, двамата българи ще се превърнат в откриватели на нов тип земеделие – метеоритното.