Блатно кокичеЕдно от най-големите постижения на нашата фармацевтична промишленост е създаването на лечебния препарат нивалин. Активното вещество на нивалина е алкалоида галантамин. Първоначално галантаминът е открит у нас в обикновеното кокиче, а по-късно и в блатното кокиче.

Блатното кокиче е разпостранено в Южна Европа, Балканския полуостров и Средна Азия. У нас се среща из ниските и влажни лонгозни гори, както и из влажните и периодично заливани ливади, /но не и в блатата/, главно по поречията на реките Дунав, Марица, Камчия, Тунджа и на някои от по-малките реки, вливащи се в Черно море /Ропотамо, Факийска река, Батова и Дяволска река/.

Ботаническа характеристика

Блатното кокиче Leucojum aestivumL.,е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви /Amaryclidaceae/. Луковицата е яйцевидна, 25-30 мм в диаметър и височина 40-50 мм със сивкава или кафява обвивка. Възрастните /4-5 годишни/ луковици образуват дъщерни луковици. По такъв начин блатното кокиче се размножава вегетативно. Дъщерните луковици остават съединени с майчините 2-3 години. След това те напълно се отделят и се развиват самостоятелно. След време те също стават майчини и образуват дъщерни луковици. По този начин от едно семе или от една луковица след 13-15 години се получават 15-20 луковици. Листата са 6-8, линейни, обикновено дълги колкото стъблото, до 15 мм, широки сплеснати със заоблен връх. Цветовете са 3-7, сравнително едри, разположени на върха на стъблото на дълги не еднакви дръжки. Околоцветните листчета са бели, удължено обратно яйцевидни или елипсовидни със зелено жълто петно и дължина 12-15 мм. Тичинките са 6. Стълбчето на плодника е бухалковидно и е по-дълго от тичинките. Плодната кутийка е почти сферична и в нея се образуват от 3-5 до 20-25 семена. Те са цилиндрични с лъскаво черна обвивика и абсолютно тегло 50 - 80 гр. Цъфти през месеците април-май.

Биологични особености

Блатното кокиче е многогодишно растение. В естествените си находища в страната, при достатъчно влага и хранителни вещества, без намесата на човека то расте на едно и също място десетилетия. Размножава се чрез семена и луковици. Луковиците имат покой, който започва през месеците юни-юли, когато семената са узрели и надземната вегетативна маса постепенно изсъхва. Той продължава до началото на месец октомври. След това луковиците започват ново развитие, което продължава до първото замръзване на почвата.

Изискване към климат и почва

Блатното кокиче е растение на късия светлинен ден. Вегетацията му започва от края на зимата и завършва преди настъпване на дългите летни дни. То не страда от ниски отрицателни температури. Естествените му находища се намират в места, които периодически се заливат от водите на разливащите се реки. Почвите са наносни, алувиално-ливадни и канелени, богати на хумус и минерални вещества. На същите почви трябва да се създават и културните насаждения от блатно кокиче.

Избор на място и подготовка на почвите

Като многогодишно растение блатното кокиче трябва да се засажда в участъци извън сеитбообращението. На едно място то може да остане 10-12 години. След този срок старото насаждение трябва да се ликвидира. Луковиците се изваждат и се използват като посадъчен материал за създаване на ново насаждение. По-дълъг срок на експлоатация на старото насаждение не бива да се допуска, тъй като луковиците се сгъстяват прекомерно,хранителната площ става недостатъчна и растенията отслабват, а освен това се натрупват болести и неприятели, специализирани по блатното кокиче, които също влияят отрицателно върху неговата продуктивност.

Бавният темп на развитие и трудната борба срещу плевелите налагат площите за него да се изчистят от плевелите чрез предварително отглеждане на подходящи култури в продължение на 5-6 години. Блатното кокиче е влаголюбиво растение и неговото отглеждане е възможно само при поливни условия. Ето защо необходимо условие при избора на място за ново насаждение е участъкът да бъде осигурен с достатъчно вода и подравнен за поливане. Подравняването се извършва с помощта на булдозери и скрепери. След него се разхвърлят 5 т угнил оборски тор, 50 кг суперфосфат и 20 кг калиева тор на декар, които се заорават на 28-30 см дълбочина, след което се извършва дискуване.

Засаждане

За посадъчен материал се използва стандартни луковици на възраст 4-5 години, с диаметър 25-30 мм и дължина 30-40 мм от сорта "Снежинка". Той е създаден от местна популация по метода на еднократния отбор, признат от Държавна сортова комисия и райониран за внедряване в производството.

В сравнение с популацията сортът „Снежинка" има по-дълъг вегетационен период, с около една седмица и превишава с 16% добива от декар. Съдържанието на галантамин в свежата листно-стъблена маса е 0,45%, а в популацията - 0,21%, което означава получаване на два пъти повече галантамин от декар.

Луковиците предназначени за засаждане се измиват с вода и се обеззаразяват чрез потапяне за 4 часа в разтвор от 0,5% фундазол.

Засаждането се извършва през месеците август-октомври ръчно в дълбоки около 18 см бразди на разстояние една от друга - 70 см. Луковиците в браздите се нареждат на разстояние -15 см, с върха нагоре и се покриват с 8-10 см почва.

За създаване на културни производствени насаждения от блатно кокиче може да се използват и семената.

Всяко растение може да изхрани след оплождане на цветовете до 30 семена. По този начин от 1 декар маточно насаждение се получават 1,5-2 кг семена. Те се засяват по 5-6 гр/м2 през есента или рано на пролет в лехи /подобно на зеленчуковото разсадопроизводство/, където се отглеждат 3-4 години. При добри грижи от 1 дка лехи могат да се добиват над 170 000 стандартни луковици, достатъчни за засаждане на 15-20 дка производствени насаждения.

От разораните стари насаждения за посадъчен материал се използват стандартните луковици, а нестандартните се доотглеждат в лехи, докато достигнат необходимите размери и тогава се използват.

Грижи през вегетацията

През вегетационния период и по време на покоя се полагат следните грижи :окопаване, подхранване, поливане, борба с плевелите и болестите.

Пролетните грижи започват с едновременно окопаване и подхранване с 33 кг/дка амониева селитра, като се използва тороразпръскващ култиватор. Второто култивиране се извършва през месец април, а третото през месец май. През този период е необходимо да се проведе и ръчно окопаване в редовете. С тези мероприятия плевелната растителност се унищожава пълно и почвата се разрохва. Междуредовите обработки трябва да се извършват със защитна зона не по-малка от 12 см. Дълбочината на окопаване е 8-9 см. През периода на покой блатното кокиче не се окопава.

През периода на покой, от месец юли до месец септември, се води химична борба срещу плевелите чрез двукратно пръскане с 350-500 гр/дка грамоксон, разтворен в 100 литра вода. По-ниските норми се използват при по-слабо заплевеляване, а по-високите при по-силно. Първото пръскане се извършва в началото на юли, а второто в края на месец август, началото на септември, като се използват пръскачките тип „Перла".

През вегетацията насажденията се поливат 5-6 пъти с общо 350-400 куб. м вода на декар чрез дъждуване или заблатяване.

Блатното кокиче страда най-много от болестта сиво гниене, която се причинява от гъби от рода Botrytis SP. Болестта се по явява в края на месец февруари. Първоначално тя е ограничена като малки некротизирали петна по надземната маса. С нарастването на листната маса пораженията от болестта значително се увеличават.

Във влажно време по заразените листа се образува сивобял налеп, който представлява спорите на гъбата.

В отделни години се откриват повреди от мъхнат бръмбар. Възрастното изгризва цветовете и по този начин пречи на образуването на семена.

Борбата срещу сивото гниене се води чрез пръскане с комбинация от 0,3% дитан и 0,1% амилозан, а срещу мъхнатия бръмбар с 0,3% камхехлоров разтвор.

Посочените грижи се повтарят ежегодно в продължение на 3-4 години.

Прибиране

Листностъблената маса от блатното кокиче започва да се прибира през четвъртата година от засаждането в края на месец април и началото на месец май, във фаза цъфтеж чрез скосяване с роторен силажокомбайн, на височина 4-5 см от почвената повърхност. Прибраната надземна част може да се изсуши във всички видове сушилни /за тютюн и зеленчукови култури/, обаче температурата в тях не бива да надвишава 40°С, за да не се губи от съдържанието на галантамина. Суровината се суши веднага след жътвата и се жъне толкова, колкото е капацитетът на сушилните. Изсушената маса се насипва в чували /конопени или книжни/ и се съхранява в помещения, запазени от пряка слънчева светлина. От 10 кг сурова суровина се получава 1 кг суха.

Прибирането на семената става в пълна зрелост. Тя настъпва в края на месец юни, когато растението навлиза в покой. При необходимост те се сушат на слънце при температура не по-висока от 35°С, докато влагата в тях достигне 13-14%.

Напълно узрелите семена имат блестяща черна обвивка и са по-твърди. Съхраняват се в складове при постоянна температура и влага.

Блатното кокиче е основна суровина за производство на галантаминови лечебни препарати, какъвто е нивалинът,чийто фармакодинамични свойства му донесоха славата на високоефективно лечебно средство. Те се използват в медицината, както у нас, така и в други страни за лекуване на детски паралич и заболявания свързани с пареза и парализа на централната и периферната нервна система.

Инж. агроном Методи ГРАМАТНИЧКИ

Сп. Практично земеделие и домакинство