Имаме най-добрите условия и много умствен капацитет, но земеделието ни не носи добавена стойност, а оттам не е и конкурентоспособно, заявява в ефира на Дарик радио управителят на Съвместния геномен център към Софийския университет акад. Атанас Атанасов.

Рапичната стъблена бълха нападна страната

Защо това е така и възможно ли е науката и бизнесът в земеделието да си подадат ръка за по-силно, качествено и печелившо производство? Според другия събеседник, предприемача и собственик на месопреработвателна компания Кирил Вътев, “няма по-добро от това да намериш български научни постижения, които да приложиш в практиката си". Той припомни обаче, че голяма част от учените ни напуснаха страната и работят в големи компании навън. 

Голяма част от семената, торовете и препаратите, които внасяме, са дело на български учени, които обаче не са тук, констатира с тъга Вътев.

„Младите хора дори нямат интерес. Ако нямаш финансово признание, е нужно да получаваш поне морално такова. Учените у нас нямат нито едното, нито другото.“ Така обрисува настоящата ситуация академик Атанасов, като дава примери със съседни нам държави, които преди десетилетия не са били много зад нас в аграрно отношение:

"Къде бяха турците през 95-та година, къде бяхме ние? Сега едва ли не трябва да се учим от тях. Всички агроуниверситети там създадоха технологични паркове. Когато един учен изнесе постижение, което има приложение, две години се освобождава от данъци. Този, който го приложи във фирмата си, също. Това е огромен стимул и за учените, и за бизнеса“, добавя Кирил Вътев.

По думите му българската наука е на много високо фундаментално ниво, но като приложна наука има какво да се желае. Той призова политиците да не ги наричат „старци“, а поне да им засвидетелстват нужното уважение и да им осигурят среда за развитие. „Къде отидоха големи наши умове?! Там, където имат нужната среда“, казва предприемачът.

„Давам очебиещ пример с нашата колежка Милена Узунова. Тя отиде в Гьотинген и вече 20 години е водещ изследовател на KWS и определя как съвременните технологии ще направят нови качествени семена. Това е германската фирма, която е четвърта в света. За миналата година Милена бе учен на годината за Германия. Човек изпитва гордост, но и тъга“, допълни академик Атанасов.

По веригата с пробойни според Вътев се нарежда и още един проблем – засиленият внос. Защо България ползва основно вносно месо и защо е малко българското производство, реторично пита месопреработвателят и отговаря:

„Проблемът не е във фермите или ноу-хауто, а в първичната обработка – в кланиците. Тук политиката е тотално сбъркана. Вместо да се направят две големи кланици, които са напълно достатъчни за страната ни, да има контрол и всяко животно да бъде закарано там, да бъде обработено и на пазара да се предлага месо, а не трупно месо, каквато е практиката, българската държава направи безброй малки кланични пунктове, които колят на ден по едно животно.“

В разговора за конкурентоспособността на българския производител и продоволствената сигурност за българския гражданин се стигна до констатации, че България има потенциал да произвежда два пъти повече храни, отколкото са нужни на населението, но въпреки това вносът надделява.

От българското производство много трудно може да се направи контрабанда, докато вносът е идеална почва за това. Може ли да внасяме, ябълки, круши, където сме рай за производството им“, възмутено пита Вътев и добавя: 

Ако спрат зелените коридори какво ще ядем – пшеница, царевица и слънчоглед, защото там сме в свръхпроизводство. Ние сме нетен вносител на плодове, зеленчуци, месо, а сме нетен износител на зърно. Знам, че колегите зърнопроизводители ще се обидят, но те също нямат полза от този изкривен профил на българското земеделие, което е станало монокултурно." 

Академик Атанасов пък припомни, че от 84 култури, които сме отглеждали преди 30 години, сега сме с приблизително два пъти по-малко. „Почти нямаме производство на такива основни култури като соя, захарно цвекло, коноп и т. н.“, заяви ученият. Според него на българското земеделие спешно са му нужни кооперативи, единна браншова камера и силна политика в тази посока.