„Явно служебният кабинет трябва да се натовари незабавно и с иницииране на промени в Закона за ползване на земеделските земи. Иначе всички ще връщаме субсидии”, заяви заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков в социалните мрежи.

Парадокс: Стопани с модерни оранжерии мислят да ги преструктурират в обикновени

Изказването му е във връзка със заложеното в Стратегическия план на страната ни за следващия програмен период, който по думите му на места влиза в конфликт със сега действащото законодателство у нас.

„Нов Стратегически план със задължителни компоненти, свързани с ползването на една и съща площ, и стар закон за ползване на земеделските земи с едногодишни доброволни споразумения или при липса на такива служебно разпределение с копче, а може и разпокъсано - реални граници. Мисия невъзможна”, констатира Джиков.

В посочения от него пример задължителните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), които фермерите ще трябва да покриват, за да получават основното си плащане, могат да бъдат компрометирани от процедурите по разпределяне на площите.

„Примерен казус: При сключване на споразумение втората година участник с 10 декара правно основание отказва да подпише на останалите споразумението, защото иска 100 декара блок на едно място в най-плодородната част на землището и до асфалт.Следва служебно разпределение и обръщане с краката нагоре. ДЗЕС 6 - на кино , ДЗЕС 7 - на кино. А инвестиции в напояване с едногодишни споразумения как ви се струват?”, подчертава зам.-министърът.

Позицията му предизвика коментари от земеделци, че законът е дискриминационен и „чл. 37 просто трябва да го няма.

„С този закон се ликвидираха всички малки и семейни стопанства. Откакто се изключва законово всеки под 1/4 в землището, стана ясно, че това е абсолютно мафиотско завземане на земя. Това го няма никъде в ЕС…”, пише животновъдът от Бургаско Бончо Бончев, а Юлиан Георгиев споделя от първо лице:

„В моята община (община Костенец) все още няма споразумения, а най-вероятно няма и да има. Скоро ще започне кампанията за чертаене на имотите, а ние не знаем къде ще работим, срам и резил! Аз съм "за" да има някакъв регламент ,в който фермерът да чувства сигурност за земята, в която инвестира.”

Породиха се и въпроси защо агроминистерството не е взело предвид тези възможни пречки още по време на написването на Стратегическия план.