"Има отлив от биволовъдството тази година, дължащ се както на липса на реализация, така и на изкупни цени под себестойност”, заявява пред Агри.БГ Мария Степанчева - председател на Асоциация на биволовъдите в България.

Очакванията на сектора са ръстът, който агростатистиката регистрира в броя биволи у нас през  2023 г., тази да се стопи и дори обърне с минусов знак. Миналогодишните данни сочеха наличието на 20,8 хиляди биволи в страната, което е с 2,5 повече спрямо 2022 г.

Слаба реализация и ниски изкупни цени

„Да имаше известно подобрение в сектора през 2023 г., но след първото й полугодие отново започна отлив. Много биволовъди тази година се отказват и продават животните си. Наскоро ми се обадиха стопани, които са приготвили 30 животни за продажба”, споделя браншовият представител и обяснява причините за това:

„Миналата година имаше търсене на биволско мляко, но тази година от пролетта е налице затруднена реализация. Изкупува се само на големите ферми, тези с по-малко количества не успяват да намерят пазар при мандрите. Не е ясно защо е така. Говори се, че износът към Германия се е свил, поради отлива от гастарбайтъри там, които повече консумирали биволска продукция. Не мога да потвърдя дали това е така, но със сигурност мандрите свиха търсенето на биволско мляко."

За същото съобщават и производителите в сектора. Само няколко мандри в страната работят с биволско мляко, а когато и те откажат да изкупуват, производителите, особено в малките и средни стопанства, са принудени да търсят друго решение или да излязат от сектора.

"Най-добрият вариант е да се затвори цикъла и домашните хора да са ангажирани със стопанството", казва през Агри.БГ 33-годишният ветеринар и животновъд Раде Младенов, който преди близо 2 години създава мини мандра в биволовъдната си ферма в Софийско. 

"Ако трябваше в момента ние да даваме млякото на прекупвачи, по никакъв начин нямаше да можем да издържаме животните и себе си. Почти няма мандри, особено в Софииско, които да работят с биволско мляко. От една страна, то може би не се е наложило толкова на пазара, а и е по-специфично при преработка.

Ако една мандра работи предимно с краве мляко, ще трябва да се пренастройва, за да работи с биволско.
От друга страна, ако в околността има мандра за биволско мляко, то няма биволи вече. Останахме само аз и още един човек от село Григорево, който вече намали животните до минимум”, коментира производителят.

Той е доволен от интереса на клиентите към биволските му млечни продукти и от пазара, защото иначе не би могъл да поддържа биволовъдното стопанство предвид ниските изкупни цени на суровината.

„На много места хората започнаха да не доят, да си хранят малачетата, а продаващите все още мляко го реализират буквално на стойността на кравето мляко – някъде с 0,10 лв. отгоре. Най високата цена на биволското мляко е 1,80 лв./кг, но основно около 1,30 лв./кг. От малките ферми е до 1 лев. Цената е под себестойност и приходите не биха покрили дори разходите за изхранване на животните”, обяснява Степанчева.

Преработката на собствена продукция и пазар на дребно е възможното решение за по-малките, семейни ферми, но дали в тежка година инвестицията за това е възможна?

„Благодарение на близки успяхме да не взимаме пари от държавата, но без помощ нямаше да се оправим. Една мини мандра като нашата с всичките принадлежности излизаше преди 2 години около 100 000 лв. А сега цените са още по-високи, не всеки може да си го позволи”, заявява собственикът на мандра „Радели”.

Биволите във ферма "Радели" със стопанката им Елина

Следващата иновация, която Раде Младенов планира, е централен млекопровод. Признава, че това развитие не е лесно и евтино.

Безводието 

В производствен план биволовъдите също имаха проблеми през 2024 г. Горещините и безводието затрудниха както животните, така и производството на фуражи за тях.

Фермер се оплака, че ограничават водопоя на животните от общински язовир

"Имаме голям проблем със сушата. Налага се да ползваме помпи и да правим изкуствени басейни, защото биволите не могат без вода. Заради сушата не можаха да се направят необходимите откоси от площите, които са засети с фуражни култури. Добивите са много по-малко”, казва Мария Степанчева.

По думите й предвид условията се е получило реално целогодишно дохранване на животните и сеновалите са се изпразнили наполовина още преди зимата.

„Животните трудно ще изкарат зимата. Аз имам площи с люцерна, грах, силажна царевица и срещам затруднения. Налага се да купувам храна за биволите, а предлагането е много ограничено, тъй като и при овцете има проблеми, сега и с карантини, и също се дохранва много. В момента има само оризова слама, друго нищо почти няма и то на 20 стотинки, а за нас е много предвид изкупните цени на продукцията ни.

За изхранване на дойните ми животни на ден отиват около 3,5 тона силаж, ако сега го купя по 20 стотинки, вижте колко пари трябва да дам. От реализираното биволско мляко няма да влязат такива, приходи колкото са разходите само за изхранване”, констатира браншовият представител.

Александър Александров – биволовъд с кауза и десетки хиляди последователи

Субсидии и изисквания

Друга новост през 2024 г., засягаща и биволовъдите, е изискването за сомоконтрол, включващо две проби на млякото в стопанството през периода на доене и задължителната регистрация в модул „Мляко”. „Важно е да се уведомява когато се почва и спира да се дои, за да присъства фермата в регистъра. Когато се извършва плащането за обвързана подкрепа, ще се следи за тази отчетност”, припомня Степанчева.

Тя коментира и част от пречките в подпомагането, от което се ползват биволовъдите:

"Голям проблем и тази година за по-големите стопанства е това, че още няма решение от Европейската комисия да се вдигне лимита на Украинската помощ. Стопанствата, които са достигнали прага от 280 000 евро, не получават помощта и така намалява конкурентоспособността им. Този проблем бе многократно поставян от министъра на Съвета на министрите, последно беше повдигнат и от Румъния, но, за съжаление, до този момент няма решение, да се надяваме че новата Комисия към ЕП ще се ангажира с това навременно.

Тази година, както и миналата, подпомагането за Преходна национална помощ е по-ниско. Към референтна дата 2018 г. плащането е с бюджета от 2009 г. а се вземат животните, които са били налични в системата на БАБХ към 2018 г. Тогава бройката е скочила около 2-3 пъти и при този нисък бюджет, като се раздели на броя на животните, се получава 1/3 подпомагане при биволите спрямо предишните години. Същото е и при другите въдства, а това е крайно недостатъчно, защото инфлацията расте.

Възможно е да спадне и ставката по обвързаната подкрепа, защото отпадна доказването на продукция и това може да доведе до кандидатстването на повече хора, дори такива, които реално не доят. Ще видим."

Живот на село: Ямболското село Лозенец през очите на двама биволовъди

Като цяло настроението в биволовъдството през 2024 г. не е добро според Мария Степанчева.

„Трябва да спре разпродаването на фермите, защото всеки, който е продал, не се е върнал да гледа пак, по този начин ние ще затрием българското производство, което е с чиста и качествена продукция”, казва на финал представителят на сектора.