В рамките на дебатите около третото изменение на Стратегическия план отново изплува въпросът за липсата на биологична интервенция за животновъдството във Втори стълб.

Както Агри.БГ неотдавна писа липсата на мярка за биологично животновъдство във втори стълб от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) дискриминира производителите. И докато за биологичното растениевъдство е предвиден бюджет от малко над 331 млн. евро, а за биологичното пчеларство – малко над 34 млн. евро, за биологично сертифицираните животновъди няма отделна подкрепа в тази част от ОСП, алармира Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Неусвоен бюджет и липса на равнопоставеност

Прегледът на текущото усвояване на средствата показва, че значителна част от тези ресурси не са използвани по предназначение. За Кампания 2023 г. са заявени едва 12 млн. евро по интервенцията за биологично растениевъдство и 4 млн. евро за биологичното пчеларство – значително по-малко от първоначално заложените бюджети. Въпреки това, възможността част от тези средства да бъдат пренасочени към биологичното животновъдство среща съпротива.

Според Караколев, в България съществува определена група, която активно защитава бюджетните ресурси за биологичното растениевъдство, и това е напълно разбираемо, тъй като секторът има сериозни нужди и заслужава подкрепа. Въпреки това, той подчертава, че в Гърция 40% от овцевъдството е биологично сертифицирано, докато в България липсва аналогична подкрепа за животновъдния сектор, което поставя нашите фермери в неравностойно положение.

В Гърция се отглеждат около 3 млн. биологични овце, които разполагат с приблизително същия брой пасища. Не бива да забравяме, че това е и страната - основен конкурент на българското бяло саламурено сирене на международните пазари, подчерта Караколев.

Първи стълб не е достатъчен

В момента биологичното животновъдство може да разчита основно на екосхемата „Еко-БЖ, която има ограничен бюджет – 6,5 млн. евро годишно или общо 40 млн. евро за програмния период, както и на „Еко-ПЗП“. За разлика от биологичните растениевъди, които разполагат с повече възможности за финансиране дори в първи стълб.

Каква е перспективата?

Основният въпрос е дали България ще последва примера на съседни на нас държави като Гърция, които успешно развиват биологичното животновъдство, или ще остане в ситуация, в която значителна част от бюджетите не се използват ефективно. 

И със сигурност тази евентуална, допълнителна помощ в бъдеще, няма да преобрази биологичното животновъдство в България, но поне ще има възможност да даде малко повече спокойствие на фермерите.

Всички сме наясно, че въпреки усилията на българските фермери и държавата, повечето животновъдни стопанства в България все още не са механизирани, а липсата на стабилна подкрепа за сектора през последните години си личи в почти всяко стопанство. Биологичното животновъдство, а и конвенционалното, не може да разчитат завинаги на бързи, финансови инжекции. Необходима е ясна и цялостна стратегия, която да осигури устойчиво развитие на сектора и да даде на фермерите инструментите за модернизация и конкурентоспособност. Надяваме се това да се случи.