Добромир Домусчиев от Българска асоциация биопродукти в интервю за Фермер.БГ относно бъдещето на биологичното животновъдство у нас:

Господин Домусчиев, представете ни стопанството и дейността си.

От 3 години инвестираме в земеделие. Имаме ферма с 250 овце и пасища, малко орна земя, към момента която обаче влагаме всички усилия да увеличим и целта ни е в съвсем скоро време да имаме една биологична ферма, изцяло сертифицирана. В момента пасищата ни са в период на преход, а от догодина ще пуснем животните. Не ги пуснахме в преход тази година, защото миналата година със синия език понесохме доста загуби. При една неблагоприятна година нещата могат да се повторят и затова решихме да изчакаме със заявяването на животните в преход. Но, живот и здраве, това ще го направим другата година като целта ни е, разбира се, да увеличим животните и в един момент да направим собствена мандра, за да произвеждаме собствени продукти.

 

Каква е вашата визия за развитието на животновъдството?

Моята визия е, че конвенционалното животновъдство в България особено дребното, може би и средното, просто нямат никакъв шанс. Няма как нашите фермери да се конкурират със западните. Основния аргумент е ниската себестойност на продукцията там. Сега защо е ниска себестойността всеки знае, просто хората са с огрмони тенденции там в земеделието и животновъдството, уредени поземлени отношения, няма липса на работна ръка, каквато има при нас. Всички ферми са много модерни. От много време се инвестира в тях, получават по-високи субсидии и в резултат тяхната продукция идва на една цена, която е непостижима за нашите фермери. Така за съжаление последната година всеки ден имаме пример как се ливидират малки ферми просто, защото няма никакъв икономически смисъл в това нещо.




Последният удар е отпадането на млечните квоти, драстичен спад в цената на млякото, в комбинация с малкия български пазар, което доведе до невъзможност тези ферми да продължат съществуването. Според мене точно тук е възможността и това е нишата за биологичното производство, за което в България определено има условия. Биопроизводството дава качествени продукти с висока добавена стойност, за които пък на Запад и на вътрешния пазар съществува търсене.

 

Тук ми се иска да кажем вие сте човек, който в момента върви към биологично животновъдство. Какви са основните стъпки, през които минавате и дори трудностите, с които трябва да се преборите, за да преминете към биологично животновъдство?

Основната стъпка, основният проблем е осигуряването на земя, която да се ползва за дългосрочен период. Дали закупена, дали с арендни договори, но това е основният препъникамък. Биологичното животновъдство е невъзможно без биологично растениевъдство, а именно собствена земя за пасища и за производство на фуражи. Аргументът изключва възможността човек да гледа животни, само да ги сертифицира, да купува биологични фуражи, да ги храни с тях и да се специализира в производството на млечни и животински продукти, това е невъзможно. Тоест всеки фермер, който иска да бъде биологичен животновъд, фермата му да бъде билогично сертифицирана, трябва да има собствена земя, пасища, минимум 5 декара на глава животно и съответния размер обработваема земя, където може да си отглежда фуражите, като изискването е поне 50% от фуражите в стопанството да се произвеждат на собствена земя.

Това ли беше основната трудност при вас – осигуряването на земя?
Първите 2-3 години с частни и общински пасища, това ни беше големият проблем, защото просто дългосрочното им наемане е много трудно, разпокъсани са и това е основният проблем. Ние за щастие успяхме да осигурим 5000 дка. високопланински пасища в Средна гора, където ще си пашуваме животните и в момента усилията ни са насочени към придобиване на достатъчно орна земя, където да си произвеждаме фуражите. Но това е проблем номер 1 – без да е осигурена земя, просто не съветвам никой, то няма и как на теория, да стане биологичен животновъд.

 

Така, осигурена е земята, кои са другите стъпки които се предприемат в прехода към Биоживотновъдството?

Няколко са основни стъпки. Първото нещо е да се сключи договор със сертифицираща организация, контролиращо лице. Общо са 11 в България, но не всички сертифицират животни и животновъдни ферми. Сертифициращата организация не е проблем, който да спре фермерите, така че това е първата стъпка. След като се сключи договорът с тях, започва да тече 2-годишният преходен период за пасищата и за орната земя съответно, като за животните периодът е по-къс – около 6 месеца. Тоест може да се започне със земята и след това да се включат животните в следващата година, както ние правим. Другата стъпка е, че повечето фермери нямат съответното образование. Изисква се изкарването на един курс. Няколко са вариантите – от 3 дневени курсове до 18 дневни, които трябва да се изкарат до края на втората година – тоест има достатъчно време, има и такива курсове не е някакъв проблем. Задължително е и воденето на дневник за дейностите в стопанството – с животните, с пасищата, с орната земя. В него се водят записки какво се случва всеки един ден, какво се предприема по управлението на земята и животните и другото нещо е, че трябва в рамките на 5-годишения период преди да изтече, да се получи сертификат от контролиращо лице, че съответният земеделски производител е произвел продукция, която отговаря на изискванията на биологичното земеделие.

 

След като вече се стигне до производството на самата продукция след този период, какъв е пазарът?

Пазарът е труден – няколко са факторите. Факт е, че в България пазарът е малък, неплатежоспособен но от друга страна просто последните 2-3 години се наблюдава засилен интерес към качествените храни, защото хората разбраха, че това което масово се употребяваше до сега, в последните 10 години не е добра храна. Оттук-натам има много условности. С някои колеги имаме леко разминаване по въпроса с прекупвачите – тези хора също имат бизнес, също имат семейства. А и не е възможно за един фермер, който има дори и 200 кошера или пък 50 или 100 животни, работата във фермата всички знаят, че е от тъмно до тъмно, няма как този човек да запали колата и да отиде в големия град да предлага от врата на врата, не. По-скоро няколко фермера трябва да се обединят, да си изберат един партньор, който да им пласира продукцията и за мен това е един от начините.

 

Това е масова парактика на Запад. Вие вече правите ли някакви крачки към такова обединение и смятате ли че е трудно осъществимо?
Принципно е трудноосъществимо, защото в България обединенията са трудна работа. В момента, в който се получи едно обединение то започва да се рои в много скоро време. Това е плюса на Българска асоциация био продукти, че една организация която обединява всички биопроизводители без нещата да са идеални в нея. Не знам дали има друга сфера, където има една организация. Моята идея е в някакъв етап, когато се съберем достатъчен брой фермери, да направим нещо като Асоциация на биологичните животновъди, която обаче да си е член на Българска асоциация биопродукти. Но по отношение на пазара – един търговец на такава продукция, ако той добре се сработи с фермерите от един или повече райони мисля, че могат да си бъдат само от полза. И вече разибра се и чуждият пазар, където, ако ние успеем да предоставим и да произвеждаме достатъчно количество от определи храни с достатъчно добро качество. Проблемът в България е, че един и същ продукт мени качеството си на всеки 2-3 месеца. Купувате си да кажем един вид хубав кашкавал, той първо е по-сух, после е по-кисел, после е по-солен, после е по-мек.

Смятам, че колкото повече са биопроизводителите, толкова по-голям е шансът да се излезе на външните пазари и другото нещо, за което трябва наиситна да се работи заедно, е да се настоява консумацията на такива храни в училища, в детски градини. Това е огромно поле за пласиране на тези продукти и едва ли ще има човек, който да каже, че това е нещо лошо. Какво по-хубаво от това нашите деца да ядат хубави, екологични, биологични продукти, които първо са много добре за тяхното здраве, второ ще намалят консумацията на снаксове на всякакви други неща, които като ги обърнете ще видите, че има толкова много E-та, че не може да ги изброи човек.

 

Някакви крачки в тази насока предприела ли е Българска асоциация биопродукти като подкрепа на Министерството на земеделието, агенцията на храните?

Да, първата крачка е, че в момента 5% от храните в детските градини и в училищата трябва да са с такъв произход, което е голям успех. Но това си остава първа малка крачка. Този процент според мене трябва да стане 50%, а защо да не стане и 100%. В България постоянно казваме, че е най-бедната държава в Европейския съюз, а сме свидетели на ежедневно пилеене на огромни дъжавни и обществени средства за меко казано пълни глупости. В Дания например, преди няколко месеца правителството задължи държавните служители по местата където се хранят когато са на работа или в командировка да използват биологично сертифицирани храни.

 

Колко са регистрираните биоживотновъди в България?

По-малко от 15...
 

Не е много голяма бройката на фона на над 4000 билогични производители...

Бройката е абсолютно нищожна като добавим, че самото животновъдство е изключително трудно в момента по ред причини. Допълнителните изисквания като контрол, водене на дневници, спазване на стандарти, животните които се гледат по биологичен начин, трябва да имат по-голяма площ във фермата, отвън трябва да има дворове, не се допуска използването на атнибиотици и на други манипулации. Просто си има изисквания, които в началото усложняват живота на фермера. Когато това се комбинира с един по-нисък добив, хората не виждат никакъв смисъл да го правят, или по-скоро има ферми които не са малко и точно поради тази причина не искат да се сертифицират като биологична ферма. Аз специално големите бих ги призовал, защото ако един голям фермер, който има няколко стотин животни, който има хиляди декари земя и който обмисля тази възможност ако той не направи тази крачка с ресурса, който има то ще е много трудно за малки фермери със 100-200-300 животни да се сертифицират. Ние всички според мен трябва да работим заедно за тази идея. Ние биологичните животновъди и въобще биологичните производители не трябва да се гледаме като конкуренти по никакъв начин, напротив – трябва да се гледаме като партньори, защото колкото повече сме, толкова по-лесно ще постигнем нашите цели.

 

Какво е мнението ви за субсидиите?

Те променят пазара, аз разбира се не мисля, че премахването им на този етап е възможно.Не прокламирам тази идея най-малкото, защото на Запад взимат по-високи субсидии и няма как ние да борим тези фермери с нашата продукция без субсидии. Това което казвам е, че разчитането само на субсидиите, това е дяволският кръг и не води до никъде. На Запад субсидиите се получават много лесно, когато човек си изпълни задълженията, а в България се получават сравнително трудно дори и когато си изпълниш задълженията. Моят призив през цялото време беше всеки стопанин да се стреми да направи стопанството си модерно, ефективно, биологично с високодобавена стойност и да разчита на пазара и на реализация на продукция за своя бизнес за своя приход. Разчитането само на субсидии – това е тото.

 

Ще кандидатствате ли по новата програма за селските райони?

Да, подготвихме проект по 4.1 сега – нядавам се да успеем със сроковете и да подадем проект за сеновал и за необходимата ни земеделска техника. Следващата крачка би била изграждането на основната ферма за 500 дойни животни, това ни е следващата цел.

 

Кога я виждате постигната?

Виждам я в рамките на 2 години – трябва да сме ги направили тези животни и да си имаме собствена наша ферма, където те да се чувстват по различен начин, от който се чувстват сега в повечето ферми. В биологичното животновъдство има по-високи изисквания за хуманното отношение към животните, а нашите собствени разбирания са още по-високи, така че ще се опитаме това да осигурим, това е следващата ни цел.


Интервю на София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!