За биологичното производство у нас е предвидена финансова инжекция от около 400 млн. евро за следващите пет години. Те са заложени в Стратегическия план за земеделие и са разпределени в три направления, обясни Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“ по време на форум, посветен на почвите.

Защо по екосхемата за зелено торене на пасищата няма да се изискват животни?

По Първи стълб за директните плащания ще се подпомага биоживотновъдството. България е вероятно единствената страна членка, която дава такава помощ. По Втори стълб за развитие на селските райони ще бъдат подпомагани биорастениевъдството и биопчеларството.

Допълнително в Плана за развитие на биологичното производство са предвидени още пари и мерки, като например осигуряване на биопродукти за готвене в училища и детски градини. Те ще се финансират обаче с национални средства. „Голямата ми надежда е, че ще успеят да намерят бюджет“, уточни Апостолов.

Той припомни, че най-високото ниво на биопроизводство у нас бе отчетено през 2016 г., когато 3,6% от земеделската земя беше биосертифицирана. По ред негативни причини обаче в момента площите са наполовина, достигайки едва около 80 000 ха. 

Страната ни си е поставила за цел да постигне 7% биосертифицирана земя до 2027 г. и 10% до 2030 г. „Макар и трудно, смятам, че това е постижимо. Ако всички мерки се задействат, има голям шанс нещо да се промени“, умерен оптимист е Апостолов.

По думите му има сектори, които силно развиват биологичното си производство, основно защото имат добър пазар навън. За пример той даде производството на биомед, като у нас са сертифицирани 250 000 пчелни семейства. 

За сметка на това обаче развитието на биоживотновъдството в България продължава да се движи с много бавни темпове. Изключително малко са сертифицираните биоферми – от 4000 само 80 имат животни. Докато на запад, например във Франция, в почти всяка биоферма се отглеждат и животни. 

„Тук сме на обратния полюс. В началото у нас тръгнаха производители, които имаха експортен потенциал. Дори навремето си позволяваха да внасят гранулиран тор от Австрия. Сега обаче нещата доста се промениха. Стана скъпо тези продукти да се внасят, много хора се отказаха и заради това“, смята Апостолов.

Липсата на животни прави биоземеделието доста трудно и това е една от причините България да успее да издейства субсидии и за биоживотновъдство. Важни условия са наличието на земя за пасищно отглеждане, както и че при преживните животни задължително се включват груби фуражи.

Относно продажбите на биопродукти на дребно в България все още не се прави статистика. Към момента у нас се отчитат единствено биосертифицираните площи. Според доклад на Американското посолство за миналата година оборотът от продажба на биохрани в България е 36 млн. долара.

„За мен това е неточна цифра, така че ние все още не знаем на каква стойност се продават биологични продукти в България. Сега са изпратили въпросник по фермите, но те продават само суровина. Такава информация трябва да се събира от търговците“, смята управителят на фондация „Биоселена“.