За биоземеделие се говори все повече у нас и по света. Модерно е. Но отвъд течението, Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европа, мерките и финансирането, биоземеделието има своя изконен житейски смисъл.

Зелените цели – не товар, а повече доход за производителите

Световната икономическа и политическа философия за развитие все повече залага на тази изконна връзка с природата като на алтернатива за икономически, устойчив растеж.

Разковничето е във факта, че:

Качеството е това, което води до икономически ползи, а не количеството.

Това казва д-р Светла Николова, експерт по „Екология и опазване на околната среда“, биопроизводител и преработвател с успешен бизнес.

На дъното сме по биоплощи, но пък с рекорден растеж

Австрия е идеален пример за държава, заложила в икономиката си стимулирането на биопроизводството и биопотреблението. По последни данни на Евростат тя отново е европейската страна с най-голям дял на биологичното земеделие в ЕС. 

„Държавата е решила, че Австрия като малка страна (по площ е близо до нашата) ще се конкурира на пазарите с качествена продукция, а не с количество. Пътувайки там през пролетта, цялата държава мирише на оборски тор, но хората живеят здравословно, децата в детските градини се хранят само с био продукти, имат добра икономика, пазят даденостите си.

На мен ми се щеше преди 20 години да се беше осъществил по-голям обмен, когато работехме със специалисти по проблемите, свързани с хармонизирането на нашето законодателство с това на ЕС. Дори имаше специален, голям проект между нашето и тяхното земеделски министерства", спомня си Светла Николова.

Къде са резултатите от проверките в биопроизводството?

Според нея у нас липсва достатъчно информация за ползите от биоземеделието. А плюсовете не са само в широкоизвестните ползи за човешкото здраве.

Три са измеренията на биологичното земеделие, записани в основите и принципите на IFOAM EU – Международна федерация за биоземеделие: екологични, икономически и социални. 

Първите ползи, естествено, касаят неразривната връзка между здравето на човека и здравето на природата. А вторите д-р Николова коментира така:

„Икономически биоземеделието е важно, защото създава повече поминък, особено за хората в селските райони. Има статистика, че след 30 години България ще бъде 4 млн. души и повече от половината ще живеят в София. Кой ще ни изхранва?!

Биологичното земеделие дава повече възможност на повече хора да работят, тъй като то не е свързано толкова с машини, повечето труд е ръчен. Не е допотопно, не е с рало, но изисква много по-голяма грижа. Друга икономическа полза от биото е разрастването на пазара", убеден е биопроизводителят.

Доверието и сближаването на хората е основната сила на биоземеделието, заложена в третото измерение на IFOAM EU – „Социални ползи“.

"В Словения бях на един биопазар, където още в 10 часа продукцията беше изкупена. Хората познаваха производителите, дори бяха ходили в стопанствата на някои от тях. Това е нещо повече от просто да си купиш храна. Това са социални контакти, обогатяване. Хората се сближават, помагат си взаимно, имат общи цели, нагласи, философия. 

Тази философия ги прави по-добри към себе си и другите. На тези пазари се вижда как потребителят също помага на производителя. Те не са а просто фигури от двете страни на тезгяха. Биото не е просто сертификат, документация. Да, те са важни, но по-важна е връзката между хората, полезността“, убедена е Николова.

Биогорива срещу мръсния въздух - възможно ли е?

А дали у нас биоземеделието и екологичното мислене могат да виреят и да са в крак със световните темпове?

„Пътувам много в страната. Организирам семинари, обучения. Събирам групи за демонстрации и открити уроци. На розобера през месец май ще дойдат и групи от Германия. Интересът се засилва и обществената нагласа бавно, но категорично се променя. Биологичното земеделие е част от цялостната обща нагласа за по-добър живот. Екологичното мислене е бъдещето ни за живот на тази планета. И у нас нещата ще се променят. Дори и такива катастрофи като липсата на вода в Перник, са шамари, които карат хората да се замислят повече“, заключава биофермерът.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

 Екологията превзема политиката на Европа

Още четирима „Супер фермери“ споделиха своя опит

Биоземеделието може да помогне в борбата с парникови газове