Европейските власти вярват, че биорафинериите са икономически осъществими производствени системи, които ще променят визията на селското стопанство. ЕС отпусна 2 милиарда евро за създаване на съвместно предприятие с Консорциума за био-базирани индустрии (Bic, Consortium of Biologically Based Industries), наречен Circular Bio-based Europe Joint Undertaking (Съвместна инициатива за кръгова биологично базирана Европа). Може ли обаче фермерът на бъдещето да бъде биорафинер, на този въпрос отговор търси италианският сайт Agronotizie.
Почвени анализи от полета, прилагащи регенеративно земеделие - вижте резултатите
Какво обхваща биорафинирането?
Концепциите за биорафиниране представляват изключително иновативен и многостранен подход към използването на биомаса. Те са насочени към максимално увеличаване на производството на множество ценни продукти, започвайки от една единствена първоначална суровина или добавяйки стойност към отпадъците.
Внедряването на биорафинерия позволява използването на земя, неподходяща за производство на храни, за получаване на биомолекули за промишлени, енергийни или фармацевтични цели. Друг аспект на биорафинериите е оптимизирането на производството на биогорива. Освен това те могат да се използват за производството на биопластмаси, които са възобновяема и биоразградима алтернатива на традиционните пластмаси на петролна основа. Всичко това допринася за по-устойчива и кръгова икономика.
Друга важна категория в концепцията за биорафинериите са биохимикалите. Чрез възприемане на иновативни биотехнологични подходи някои бактерии, дрожди и гъбички могат да бъдат използвани за превръщане на компонентите на биомасата в химикали с висока стойност. Те могат да включват органични киселини, разтворители, ензими и специални химикали. Чрез адаптиране на процесите на биорафиниране могат да бъдат синтезирани широка гама от биохимикали, които потенциално заменят еквиваленти, получени от изкопаеми горива, и намаляват щетите върху околната среда.
Освен биогорива, биопластмаси и биохимикали, биорафинериите могат да генерират и други съединения с висока стойност. Те могат да включват подсилващи влакна за композитни материали, хранителни добавки, фармацевтични междинни продукти и добавки за храна за животни. Чрез достъп до разнообразния състав на биомасата, биорафинериите могат да извличат и обработват различни ценни компоненти, допринасяйки за по-устойчиво и печелившо използване на биомасата.
Какво показва анализ на финансираните проекти?
От 197 проекта, финансирани досега, 86 се отнасят до използването на селскостопански отпадъци за енергийни цели за производство на съставки за химическата промишленост, за производство на биоматериали, торове и биоагрофармацевтични продукти. Други 54 от тях се отнасят до използването на агролесовъдски отпадъци и храсти, отглеждани в маргинални земи, за производство на текстилни влакна, леки материали за автомобилната индустрия, разтворители, мембрани за отделяне на газове, биополимери и горива.
Повърхностният анализ на 197 проекта подчертава един общ факт: липсата на селскостопански компании в консорциумите, съставени от университети и компании, някои големи мултинационални компании.
Какво означава това? Въпреки обичайния идеологически лозунг за "овластяване на първичните производители" , ЕК продължава да възприема погрешен подход, тъй като претендираният кръговрат на проектите е само частичен. На практика финансираните досега биорафинерии не са интегрирани в селскостопански компании, а по-скоро получават отпадъците, които последните осигуряват, монополизирайки добавената стойност в най-добрия стил на линейната икономика, която, поне в официалните прокламации, те твърдят, че преодоляват.
Така, от гледна точка на фермите, продължава да е по-разумно те да съхраняват собствените си отпадъци за производство на биогаз. С тях може да се задоволяват нуждите от отопление, подобряване на плодородието на почвата и т.н.
Тук на място е приказката - Ако искаш нещо да бъде свършено добре, свърши си го сам, отбелязват италианците.
Вижте още:
Земеделие и унищожени екосистеми - какво трябва да променим?
Дейл Стриклър в No Till стопанството на Ивайло Маринов и Преслав Иванов
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА