Подобно на латинския израз за победа „Бързай бавно” изглежда се движи и българският биосектор. След добрите резултати през 2023 г. браншът очаква положителната тенденция да продължи и пречките пред развитието на биологичното производство у нас да стават все по-малко.
За първи път от 2017 г. насам данните от миналата година показват сериозен растеж на биологичното производство в страната. Биоплощите у нас през 2023 г. спрямо 2021 г. са скочили със 71%, достигайки 147 000 ха, което е 3% от общата използвана площ. Налице е почти тройно увеличение на броя на говедата, голям ръст има и при овцете и козите, като броят им достига съответно 40 000 и 8 000. Това стана ясно на 8-ата международна конференция „Биологичното производство” през лятото на 2024 г.
„Ако го има необходимия стимул, си мислим, че дори да не станем Швейцария, можем да доближим Дания”, коментира тогава пред Агри.БГ председателят на Българска асоциация Биопродукти - Албена Симеонова. Все пак спад има при биологичния пчелен мед и биозеленчуците.
Стоилко Апостолов, управител на „Биоселена”, подчертава, че биопроизводството е по-слабо в подсектори, в които и конвенционалното е такова. Разговаряме с него за ситуацията в биото през 2024 г. и очакванията за развитие.
„Както е известно, Европейската комисия цели 25% биоплощи от общите, националната ни цел е 10%. Ако ги достигнем, ще е чудесно, защото вече няма да сме чак толкова нишово производство. Надявам се площите да растат устойчиво Тези с маслодайни и зърнени култури сега са най-много. В Естония например около 25% от площта е био, тя е първенец веднага след Австрия, но основно с ливади и пасища, докато останалите държави имат по-балансирано разпределение на културите.
Това, което при нас все още е много малко като площ, са зеленчуците, картината е същата и в конвенционалното производство. Добрата новина е, че имаме сравнително добро развитие при овощните градини, за чието производство има пазар. Нужно е така да стане и при зеленчуците. Благодарение на новите нормативни изисквания за обществените поръчки ще има повече търсене на биологични основни продукти за нашата кухня. Например картофи, моркови, лук. Хубаво е да се увеличи производството им, иначе ще е нужно да се внасят.
Друг пример за положително въздействие на включването на биологични продукти в обществените поръчки. Около 1,50 лв./кг е изкупната цена на биологично краве мляко и ако досега имаше много оплаквания, че мандрата го взима за училищните схеми на 1,50 лв. и после го сваля, сега заради изискването в обществените поръчки количества ще са нужни целогодишно и търсенето ще е по-устойчиво, което предполага да задържи и добра цена, обръща внимание представителят на бранша.
В средата на август 2024 г. влезе в сила Наредба № Н-1 за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки, според която всички обществени поръчки за храни и кетъринг, публикувани впоследствие, следва да включват минимум 2% биологично сертифицирани храни през 2024 г., като този дял трябва да нараства с по 1% на година до достигане на 10%.
Българска асоциация „Биопродукти” откриха редица процедури на общини, които не се съобразяват с новите изисквания. От асоциацията дадоха гласност на проблема и информираха отговорните институции. „Промяната се осъществява бавно, но се наблюдава известен напредък и вече е започнало публикуването на обществени поръчки, отговарящи на новите изисквания, а други са прекратени по причина "несъответствие с Наредба № Н-1", коментират от БАБ.
„Планираме и среща съвместно с бранша, министерството и Агенцията за обществени поръчки, за да се разработи някакъв наръчник и съответно да става по-лесно и за фирмите, които доставят храна. Само една наредба не решава всички проблеми”, добавя Апостолов.
От бранша виждат добра възможност за увеличаване на реализацията на биохрани чрез обществените поръчки. В крайна сметка пазарът е най-сериозния и устойчив стимул за производството. Оказва се, че у нас представителна детайлна статистика за биопазара липсва и основен ориентир са регистрираните биооператори у нас – за 2023 г. броят им е 5026, което е ръст с 3% на годишна база.
Ръст в биопроизводството у нас, вижте кои са най-предпочитаните култури
Въпреки това споделените данни от участници на биопазара у нас са положителни. Милен Стоичков, търговски директор на бранд, лидер в онлайн бизнеса с хранителни стоки у нас, е категоричен, че пазарът има нужда от повече и конкурентни биопродукти.
„За последната една година продажбите ни на биопродукти възлизат на 7,8 млн. лв., което представлява 8,4% от целия ни оборот. Това е солиден дял за неспециализиран магазин. Категорията „био” при нас се развива успоредно с компанията, не изостава, затова не бих я определил като нишова, напротив. За последната една година ръстът на биокатегорията е около 40%.”, споделя фирмени данни Стоичков.
Възможности за износ на биопродукция също има. Освен дългогодишните канали за реализация най-вече на продукти от етерично-маследни култури, през 2024 г. секторът е търсил и нов пазар за други продуктови категории.
"За първи път тази година имахме и участие с български щанд в Саудитска арабия. Обратната връзка с търговците е, че българските пчелни продукти се ползват с много добър имидж и България е символ за качество. Обнадеждени сме, че ще имаме пазарна реализация и в арабсКите страни.
Ще мислим за още такива изложения, в които да участват наши производители, които имат капацитета да изнасят. Ние сме водещи в Европа с най-голям брой сертифицирани кошери, на второ място по производство като количество на пчелен мед. Възможности има”, заявява Стоилко Апостолов.
Той е убеден, че не просто подпомагането, а политиката на протекциониране на местни и биохрани подобно на държави от Западна Европа ще създаде повече ползи и у нас, както за производителите, така и за потребителите.
„Франция се похвали, че 85% от хранителните продукти, осигурени за Олимпиадата, са били от района на Париж. Не може една община, която произвежда ябълки, череши.., да внася по уичлищните схеми, да кажем, ябълки от Италия.
Още през 2014 г. имах разговор с кмета на Бергамо, Италия, и го попитах внасят ли ябълки от Франция, а той отговори, че ако докара дори от Южна Италия вече няма да е кмет, защото родителите на децата, които са в училищата, са производители на ябълки. Моделът за консумация на местни храни е много устойчив и добър”, подчертава браншовият представител.
Кои са двете важни промени за биопроизводителите в Стратегическия план?
Преди да се стигне до пазара обаче, е нужно да се подсигури производството. През 2024 г. браншът работеше и настояваше за изчистването на грешки и решаването на проблеми, свързани с подпомагането. По новата интервенция за биологично земеделие всеки земеделски стопанин ежегодно следва да доказва от съответната площ добив и реализация на продукцията.
А какво става, когато добив няма, защото неблагоприятно природно явление е унищожило продукцията? Имаше притеснение, че биологичните стопани с пропаднали площи не могат да получават за тях финансиране по интервенцията „Биологично растениевъдство“, а в същото време държавната помощ при такива случаи е със ставки, изчислени за конвенционално производство. Оказа се, че в останалите държави членки това не е така и агроминистерството обсъждаше с ЕК промени в полза на производителите и у нас.
„Решен е вече проблемът при пропадналите площи, ще може да се получава подпомагане. Повечето недомислени неща, които създаваха предпоставки за грешки и санкциониране, мисля, че ги изчистихме”, информира Апостолов.
Браншовият представител обобщи ситуацията в родното био така: „Промяната не става бързо, но важното е да е устойчиво. За развитието и имиджа на българските биопродукти трябва да се грижат няколко страни – държава, сектора, медиите. Бих казал, че биосекторът у нас се движи стъпка по стъпка, но в правилна посока."
2 КОМЕНТАРА
27.12.2024
24.12.2024