Новината, че за една нощ биоплощите у нас се стопиха с една трета и вече са едва 1,7%, сякаш изненада повече земеделското министерство, отколкото самите биопроизводители. От доста време те коментират, че има отлив заради трудна реализация, високи разходи, все повече изисквания и тонове излишна хартия.

ДФЗ изплати над 104 млн. лв. по Схемата за преразпределително плащане

„Всичко с биото е толкова утежнено и с толкова подводни камъни, че колкото и да се стараем, все сме в нарушение“, коментира биоовощар.

За един такъв подводен камък ще стане дума сега.

Много български производители са в процедури по прекратяване на ангажиментите по мярка 11 за биологично земеделие, като доста от тях са със сходен казус. Той касае изменение в Наредба 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11, обнародвано на 12 март 2021 г., което доведе до масови санкции, сигнализират читатели на Агри.БГ. Според тях основният проблем е в самото тълкуване на наредбата. 

В нея пише, че до края на петата година производителите трябва поне веднъж да предоставят сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях продукти с правилата на биологичното производство.

Под писмено доказателство би трябвало да се разбират всякакви документи, които държавата е верифицирала за достоверни, като фактури, протоколи, стокови разписки и т.н. Но по думите на вече ощетени фермери служителите на ДФЗ ги тълкуват като всякакви други документи, издадени от сертифициращото дружество.

Дори ако фермер по някаква причина е предоставил, а не е продал произведената от него продукция – например дребни картофи, дарени на животновъд вместо да се изхвърлят на боклука, за които има приемо-предавателен протокол и стокови разписки, от ДФЗ не приемат този документ за валиден, тъй като той не е издаден от сертифициращото дружество. 

Освен това сертифициращите фирми отказват да издават удостоверение, че продукцията е малко или е реализирана след издаването на сертификата. Или пък че има продукция, но за фермера е неизгодно да я прибира, както се случва например през последните две години в розопроизводството. Когато в сертификата е записана реализирана продукция, от ДФЗ и НАП при евентуална проверка ще търсят складова наличност.

Биофермери: Сертифициращите дружества не ни съдействат с документи за доказване на продукция, за да не си създават главоболия. От ДФЗ са започнали да им правят допълнителни проверки, с което много затрудняват и тяхната работа.

Освен административна санкция производителят отнася запор от НАП заедно със законовите лихви, докато Върховният административен съд не се произнесе по неговото дело. Това отнема към 2-3 години и за хората, които се занимават само с чиста форма на земеделие и нямат други странични доходи (това си е едно голямо довиждане).

Оказва се, че все повече расте броят на процедурите по прекратяване на ангажиментите не само по мярка 11, но и по мярка 214 за вече приключили ангажименти. И ако тогава санкцията е била в размер на 10%, сега тя е 100% на база на новите промени на наредбата от 2021 г. Въпреки че е изтекъл абсолютният давностен период от 10 години, земеделци получават писмо за прекратяване. 

„13 години съм реален биофермер, никога не съм имал санкции, пестициди, наддекларирания. На всички тестове и проверки нямам никакъв проблем и сега ми търсят всичко, което съм взел вовеки от ДФЗ. А иначе трябва да увеличаваме площите – никакъв шанс! Ако съдът не започне да се произнася положително по текущите казуси, ще минем под 1%“, убеден е читател на Агри.БГ.

По думите му страдат само ефективно работещи ферми, които заради превантивното изпълнение през НАП, докато свършат делата, ще са в неплатежоспособност. Дори и да ги спечелят, те ще са със запори от 1 до 3 години. Кой би могъл да издържи, пита реторично той.

Биопроизводители със сходни казуси вече водят дела в административните съдилища. А амбицията на Министерството е биоплощите да се увеличат над 5% в новия програмен период. Ако не можем да ги постигнем, както е тръгнало, ЕС може и да ни санкционира, кой знае...