Биопроизводители масово пред фалит

В края на стопанската 2010 година единствените, които трайно остават незвергнати от министерството на земеделието, са биопроизводителите. Те продължават да чакат пари - при това не само за агроекология, а и по директните плащания за единица площ.

Вярно е, че още в първите си дни като министър ветеринарният лекар Мирослав Найденов заяви официално, че на България биопроизводство не й трябва. Ако приемем, че това е причината биопроизводителите да ги броят изобщо за национално подпомагане, пак остава твърде неясно защо умишлено им бавят или спират плащанията, които идват от ЕС. За разлика от България, в ЕС дават мило и драго за екологични продукти. Затова и заделят доста пари за биопроизводство. Дават и на България, само дето у нас те не стигат до производителите.

"Трябва да ни дадат компенсаторните плащания за биоземеделие. Тези плащания са различни за всяка култура. Но това е само едната страна на въпроса. На голяма част от биопроизводителите се задържат и плащанията по СЕПП", споделя Албена Симеонова, биопроизводител от Плевенско и член на управителния съвет на Българската асоциация "Биопродукти". И обяснява, че когато има констатирани грешки, земеделецът бива глобяван. За да е сигурно плащането на глобите, от земеделското министерство "държат" директните европейски плащания на биопроизводителите. Повече от месец мина откакто екологичните земеделци получиха поредното уверение, че проверки ще бъдат направени и парите ще бъдат дадени, но нищо не е направено.
Албена Симеонова не крие, че част от биопроизводителите са пред фалит. Отговор на въпроса закъде сме без екологично земеделие, няма. Като за капак, в района на Никопол, където са лозята на г-жа Симеонова, тази година на два пъти пада градушка. Така че и реколтата няма да е това, което земеделката е очаквала.

Търсим и Веселина Ралчева, председател на Българската асоциация "Биопродукти". Тя потвърждава, че голяма част от биоземеделците не са получили директните си плащания по СЕПП. И уточнява, че и агроекологичните плащания в по-голямата си част са европейски. "Равносметката е следната - от 1 400 подадени проекти по агроекология, са изплатени 760. От тях близо 200 са "наказаните". Пресмятайте - по най-много 400 от проектите са платени пари. Останалите изобщо нямаме представа какво се случва, дали ще получим някакви пари, какви калкулации да правим. Нищо не знаем", лаконична е Веселина Ралчева.

Тя няма обяснение на категоричната позиция на земеделския министър относно биологичното производство. "Постоянно си задавам въпроса дали това е преднамерено и специално отношение или е просто безхаберие. Но каквото й да е, резултатите са ясни. Всеки месец имаме срещи във фонд "Земеделие" и всеки път ни обясняват как има много сложни казуси, как чакали някакво тълкуване от министерството, където пък чакали писмо от някого. Така минават месеци без да е разгледан нито един проект и времето тече", научаваме от Веселина Ралчева.

Биопроизводителите продължават да се питат докога могат да издържат и има ли смисъл. В края на стопанската 2010 година нагласите сред биопроизводителите са противоречиви. Някои от тях смятат завинаги да приключат с амбициите си за екологично производство и да минат към конвенционално земеделие. Други възнамеряват да продължат да се занимават с биоземеделие, но да приключат всякакви взаимоотношения с държавата. Тоест, да не подават заявления за европейски субсидии за биоземеделие. Защо ли? Веселина Ралчева отговаря кратко: "Защото заради заявленията за биосубсидии ни забяват и другите плащания с месеци, а някои стопани дори не ги получават. За всеки дребен пропуск не само, че налагат глоби и санкции, но и си ги приспадат от другите плащания и ние се оказваме - мека казано - наказани непослушници в ъгъла".
Трети от биопроизводителите все още умуват какво да правят, защото са на ръба на фалита.

От асоциация "Биопродукти" са категорични, че няма друга държава, освен България, която да нехае за екологичното земеделие. "Фактът, че в ЕС има решение 1/4 от парите за земеделие ще се заделят за дейности, щадящи околната среда, е показателен. Само че в другите държави има и усвояемост на тези средства. Само ние ще си върнем парите. Доколкото съм запозната дори в съседна Румъния са усвоени 80% от средствата за агроекология. А при нас нямат и 2%", допълва Веселина Ралчева.