Годината за малините не беше най-добрата, през пролетта имаше много валежи, беритбите закъсняха с 20 дни. Реколтата от ранния сорт я прибрахме чак на 10 юли. Тази сега се очаква да е по-добра. Практиките, които прилагаме, също ни помагат, разказва пред Агри.БГ биопроизводителят на малини Александър Нанов.

Кои фермери имат право на преотстъпен данък?

40-годишният фермер отглежда 45 дка с два сорта малини – летен, сорт Микер, и късен – Люлин, на 1000 м надморска височина в Самоковско. Малините са биосертифицирани, а Александър намира добър пазар за тях на фермерските пазари в София. Споделя обаче, че предизвикателствата пред биопроизводството на малини не са малко, изисква се търпение, упоритост и постоянно търсене на информация. Не всеки земеделец е готов на това, за да си биопроизводител, първо трябва да мислиш като такъв. 

„Примерно борбата с вредителя Drosophila suzukii, който през последните четири години нашумя и е много агресивен. Той снася ларви в самата малина, при откъсване на плода чашката, която се образува в него, започва да се пълни със сок, понеже ларвата е нарушила целостта на зърната”, обяснява малинопроизводителят. 

По думите му не е лесно да пребориш вредителя с биологични препарати, които са и доста скъпи, но не е невъзможно. „Ние държим на биологичното производство, затова като цяло започнахме да прилагаме практики на безоранно земеделие, това много ни помага, категоричен е Александър. Стопанството му се намира в каменист район и редовните му проблеми преди са били свързани с това да намери ефективен начин за напояване. Колкото и вода да изсипвал, тя се просмуквала и изчезвала. Решение обаче се намерило.

Александър Нанов: Затревихме междуредията, за да може да задържаме влагата. Това тази година се отрази много добре на късния сорт и съм доволен от резултата. До две седмици ще берем, реколтата е добра. 

Биопроизводителят оставил междуредията си естествено да се затревят, а на две окосявания мулчирал. Преди да премине към безоранна технология, биопроизводителят разказва, че при обработка с дисковата брана всеки път изскачали нови камъни от почвата.

 „Това е безсмислено. Сега изчистихме камъните, оставихме междуредията естествено да се затревят. Много по-равно е, лесно за ходене, и насажденията са много по-добре отпреди”, изтъква той. 

„Затревяването, поне за мен, има още един плюс. При дъждовно време, когато валежите са интензивни, плодът ляга в междуредитето. Когато то е разорано, става кално и цапа малините. За плод, който не се мие, това е трудно за чистене после. При мен в този случай тревата поема натежалия плод, предпазва го и той остава чист”, споделя още Александър Нанов.