Под 3% са площите за биоземеделие у нас, сочат данни за 2018 г. Нещо повече, на фона на този малък процент има отлив на биологични производители. Чудно е тогава как ЕС ще постигне поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство до 2030 г.

Мираж ли е de minimis-ът за животновъдите?

„Тази цел изглежда доста амбициозна. Трябва да се вземе предвид, че страните от Европейския съюз тръгват от различни стартови позиции. В държави като Австрия, Естония и Швеция делът на тези площи е над 20 %. Това няма да е постижимо, ако не е икономически оправдано“, заяви евродепутатът Асим Адемов за БНР.

Той е категоричен, че тежестта на прехода пада основно върху ОСП и фермерите. Ако се търси успех със стратегията „От фермата до трапезата“, трябва да се намери начин за стимул на междинните звена във веригата – преработватели, търговци и потребители.

„Земеделците ще произвеждат биопродукти, ако има гарантиран пазар за тях. Трябва да има повишено търсене, затова трябва да се работи много с потребителите. Тоест те трябва да имат осъзнат избор, но той има своята цена и е пряко свързан с възможностите на потребителската кошница“, допълни Адемов.

Темата коментира и Веселина Ралчева, член на Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ), според която е нужно да се постигне справедливост по веригата, така че да бъдат удовлетворени и производителите, и потребителите.

„Към момента сме доста изостанали от целите, заложени в стратегията, в сравнение с други страни. Това е един много сложен процес, който изисква много сериозна намеса като политики в земеделието, за да се промени това индустриално едро земеделие, което особено характерно за страни като България и Румъния“, допълни биопроизводителят. 

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg