Доматите са топлолюбиви растения



Оптималната температура за растеж е 22-27 гр.С. При постоянна температура от 15 гр.С цъфтежът спира, а под 10 гр.С се прекратява и растежа. Незакалените доматени растения умират при температура от -0,5  до – 0,8 гр.С за няколко часа. При повишаване на температурата над 35 гр.С, фотосинтезата се забавя. Растенията образуват по-дребни листа, по-тънки стъбла и цветните китки са по-малки. При висока температура се нарушава опрашването и оплождането и цветовете окапват. На това се дължи главно изресяването на цветовете на някои сортове през горещите летни месеци- юли и август, когато и въздушната влажност е най-ниска.



 



Доматите изискват разлика между дневните и нощните температури от порядъка на 7-10 гр.С. При високи нощни температури доматите нарастват слабо и образуват малко цветове. Температурният режим, при който доматите зреят има значение за оцветяването на плодовете. Багрилното вещество ликопин започва да се образува при 12-15 гр.С. Той се образува интензивно при 22-25 гр.С, а над 35 гр.С ликопинът започва да се разрушава. При температура 37-40 гр.С плодовете придобиват жълта окраска, защото се образува само каротин. Затова тази част от плодовете, която е изложена на пряко слънчево греене често пожълтяват. При такива случаи високите температури може да причини и пригори по плодовете, които силно понижава качеството им.



 



Доматите са взискателни към светлината.



Недостигът на светлина е особено опасен през разсадния период, защото растенията силно се етиолират, влошава се храненето и растенията остават слаби. В полето светлинния режим се регулира чрез правилно определяне на големината и формата на хранителната площ, в зависимост от отделните сортове и начина на отглеждането им. За нормално развитие на доматите е необходимо 11-12 часов ден.



 



Доматите се отглеждат при поливни условия



При недостиг на влага плодовете силно страдат от върхово гниене, защото листата изсмукват вода от плодовете. Колебанието на почвената влага причинява масово и силно напукване на плодовете. Затова, след като се оформят плодовете /особено в началото на зреенето/, поливките трябва да са редовни. Оптималната влажност на почвата е 70-80% от ППВ. Най-благоприятната въздушна влажност е 50-60 %. По-високата въздушна влажност при доматите е особено вредна, защото набъбва прашеца и не може да се изсипе върху близълцето. Цветовете окапват. При висока въздушна влажност доматите силно се напада от гъбни болести – листна плесен, алтернария, септория, картофена мана/. При много ниска въздушна влажност, съчетана с висока температура, изсъхва повърхността на близълцето, попадналия върху тях прашец не може да поникне и цветовете също окапват.



 



Храненето също е от значение при отглеждането на доматите



Количеството азот трябва да се регулира съобразно почвеното състояние от към калий и фосфор. При недостиг на азот се формират дребни растения с тънки стъбла и малки листа, които дават нисък добив. При големи количества азот се изразява в силно развитие на вегетативната маса, но броят на цветните китки е малък. Затова до образуването на плодовете, се внася по-малки количества азотни торове. Торенето може да се засили след оформяне на първите завръзи и особено по време на първите беритби. Фосфорът оказва влияние върху ранозрелостта и добива на доматите. Той спомага за образуването на цветни китки и увеличава техния брой. Намалява окапването на цветовете. Около 94 % от всичкия фосфор в растението се съдържа в плодовете. Особено взискателни към съдържанието на фосфор са младите доматови растения.



 



По време на вегетацията доматите извличат най-много калий. Лошо снабдените растения с калий имат дребни стъбла и листа, краищата на които прегарят. Калият спомага за подобряване на качествата на плодовете- повишава се количеството на сухо вещество и захари, подобрява се оцветяването на плодовете и гланца. При недостиг на калий плодовете са по-светло оцветени, прошарени с жълти петна. Особено важно е торенето с калий при отглеждане върху леки песъкливи почви.



 



Положително влияние върху добивите оказват микроелементите бор, цинк, манган, молибден. Отглеждането на доматите може да се осъществява при всички видове почви. За ранно производство на домати са характерни леките почви, които бързо се затоплят. Благодарение на бързото затопляне през пролетта, зреенето започва по-рано. За средно-ранно производство са подходящи песъкливо-глинените и черноземните почви. Те са по-влагоемни, а наносните почви са благоприятни и за двата вида производство. При силно уплътнени почви кореновата система се развива плитко, броят на цветовете и плодовете е по-малък, растенията остават по-слаби и съдържанието на захари в плодовете е ниско.



 



Добри предшественици на доматите са тиквените култури /краставици, дини, тикви, пъпеши/ бобови, зелеви, кореноплодни, житни. Късното зеле не е подходящ предшественик, защото се прибира късно и не дава възможност навреме да се подготви почвата. След разораване на люцерна, най-добре е доматите да дойдат на втората година, когато част от натрупания азот е използван за друга култура. В случаите, когато се налага да се отгледат веднага след люцерната, трябва да се внесат достатъчно количество фосфорни торове.