Сертификатите на производителите на биопродукция може да бъдат отнемани, ако в конвенционални стопанства, съседни на техните, се използват инсектициди и пестициди. Това е залегнало в предложение на Европейската комисия по новия регламент за биопроизводството, съобщи Марко Шлютер, изпълнителен директор на IFOAM (International Foundation for Organic Agriculture Movements). Ние сме категорично несъгласни с тези намерения, подчерта Шлютер пред десетки биопроизводители и представители на сертифициращи организации по време на тридневния биофорум в Панагюрище, организиран от Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ) и IFOAM EU.

 

 „Ние не искаме да има замърсяване в биохраните, но и не желаем да носим отговорност заради чужди грешки, ако спазваме всички правила за биологичното производство„, подчерта Марко Шлютер.

 

„Винаги става така, че биопроизводителите са виновни – излиза, че конвенционалните производители, които пръскат с препарати и замърсяват продукцията ни или унищожават стотици пчелни семейства, не носят никаква отговорност, нито биват глобявани, а нас искат да ни санкционират“, коментира председателят на БАБ и член на борда на IFOAM Албена Симеонова. Ако ще се борим срещу пестицидите, нека правилата да важат за всички, призова тя.

 

Според биопроизводителите, винаги може да се намери минимално количество субстанция от пестициди или инсектициди, например при етерично-маслените продукти. В същото време, биопродуктите са 500 пъти по-малко замърсени от конвенционалните, цитира направено в Германия изследване Албена Симеонова. През 2011 г. в Италия е проведено проучване, според което замърсяване не е било открито дори в небиологични продукти.
 

В първоначалното законодателно предложение на Европейската комисия за нов регламент за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, имаше въведен текст, съгласно който „Продукти, в които се установява наличие на продукти или вещества, които не са разрешени в съответствие с член 19, над установените граници, като се вземе предвид по-специално Директива 2006/125/ЕО, не се предлагат на пазара като биологични.“
 
България е участвала активно в техническото обсъждане на това законодателно предложение, като в рамките на всяко заседание е участвала в дискусиите и е представяла своята позиция. По отношение на последния компромисен текст на предложението, представен от Латвийското председателство в рамките за Съвета по земеделие и рибарство на 16.06.2015 г., България е изразила позиция, че продуктите, съдържащи неразрешени вещества, не би трябвало да се предлагат на пазара като биологични, с което ще се гарантира целостта на биологичното производство и доверието на потребителите. Страната ни е изразила мнение, че последният предложен компромисен текст на Председателството се приближава към компромиса, но в него трябва да бъде разписана хипотезата, при която замърсяването не е по вина на оператора, както и какво ще се случи със замърсените продукти при този вариант. България счита, че след провеждане на разследването е необходимо да се вземе решение за мерките, които да бъдат наложени спрямо партидата, производствения цикъл или спрямо оператора, в зависимост от характера и тежестта на обстоятелствата, като независимо от констатациите и разпределянето на отговорностите, замърсената партида да не бъде етикетирана като биологична, каза Нели Вълева, експерт в дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ в МЗХ.


Симеонова припомни, че допустимият праг за замърсяване с ГМО е 0.09% и според нея, ако се борим за чисти биологични храни, минималният праг за ГМО също трябва да бъде премахнат.
 

Нели Вълева даде за пример част от разглежданите възможности за реакция при наличие на неразрешени вещества. При установено замърсяване на биологични продукти въпросната партида може да бъде изключена от сертификата на биопроводителя по преценка на контролиращото лице, в зависимост от тежестта на обстоятелствата и налаганите санкции преди това.
 

Биопроизводителите предлагат компромисни решения. Според Албена Симеонова, потребителите сами могат да решат дали да купят продукцията на съответния производител на биопродукция.
 
Членът на УС на БАБ Милен Стоянов е на мнение, че евентуалното замърсяване с пестициди става само в ограничена, съседна на конвенционалното стопанство ивица земя и би трябвало само продукцията, добита от нея, да е под забрана да се продава с етикета „Био“.

Към момента не е ясно и какво ще се случва с биопродукцията, която е замърсена с пестициди от съседни конвенционални стопанства – дали тези плодове и зеленчуци ще се продават с европейското лого „Био“, дали ще се предлагат като конвенционални или към тях ще се прилага друга мярка. 

В последния компромисен текст на Латвийското председателство се запазва задължението за годишна физическа проверка на място, но се дава възможност и за прилагане на физически контрол на база оценка на риска. България е изразила позиция, че трябва останат задължително годишните физически проверки на място, тъй като годишният физически контрол е важен инструмент, с който се проверява дали операторите правилно са разбрали и приложили всички изисквания на Регламента, а също така и основа за доверието на потребителите в биологичните продукти. Страната ни е на мнение, че предложените компромисни текстове, които  предвиждат възможност за избор от всяка държава членка дали да прилага годишни физически проверки или проверки, основани на риска, не водят до хармонизиране на системата за контрол на ниво ЕС, нито осигуряват равнопоставеност между операторите в държавите. От друга страна това би довело и до нелоялна конкуренция на пазара на биологични продукти.

По думите на Марко Шлютер, едно от решенията е да се определят граници между стопанствата за био и за конвенционално производство, за да се предотврати замърсяването с хербициди и пестициди. Крайното решение за новия европейски регламент за биопроизводството ще бъде взето от Европейския парламент. До края на годината предстои цялостно изследване на биосектора в Европа, съобщи още по време на дискусиите Марко Шлютер. Той припомни, че амбицията на бранша е биопроизводството на Стария континент да се увеличи с 50%.


Участниците във форума бяха поздравени от зам.-министъра на земеделието Васил Грудев, който припомни, че средствата за биопроизводство в българската ПРСР 2014-2020 са увеличени пет пъти, в сравнение с периода 2007-2013 г. „Отделихме специална мярка за биологичното производство, като общият бюджет за целия програмен период е 151 млн. евро. В инвестиционните мерки залагаме приоритет в тези проекти, които ще се изпълняват и ще бъдат инвестирани в биологичното производство – за тях има допълнителна бонификация“, каза зам.-министър Васил Грудев.

 

 © 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!