Земеделското министерство иска да засили контрола върху биологичното земеделие и да ограничи злоупотребите. Как обаче ще стане това? Ресорното ведомство предлага нови правила, регламентирани в два документа - Наредба 4 за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие” и Наредба 7 за прилагане на мярка 10 “Агроекология и климат”.

Ново: Обвързана подкрепа за млади насаждения

Според редица земеделски стопани обаче мерките, които целят да ограничат “истинските” от “фалшивите” фермери, следва да бъдат реалистични и приложими. Нещо, което в момента не се случва.

Красимир Николов е биологичен производител, който обработва 108 дка с биовишни в село Зайчино Ореше - Нови пазар. Той е един от земеделците, които предлагат “ремонт” на двете наредби, така че те да заработят не само за фермерите, но и за администрацията.

“Например как служителите ще различават, дали и каква част от поникналата трева е от закупената смеска или е от естественото затревяване?”, размишлява земеделският производител пред Агри.БГ.

В Наредба 4 за прилагане на мярка 11, според Красимир Николов, на първо място трябва да се прецизира формулировката на чл. 6, който касае поемането на нови ангажименти.

Чл. 6, ал. 4 и 5 предвиждат продължаване на стари и поемане на нови ангажименти не по късно от 2022 г. Изглежда, че намерението на министерството на земеделието е ангажиментите по сертфицираните площи да се подновяват ежегодно, а тези в преход да са до 2022 г. 
“Формулировката в предложения текст може да се тълкува, така че новият ангажимент по сертифицираните площи да е само за една година и да не може да се поднови през 21/22 г. Ето защо предлагам в ал. 4. да се добавят думите „и нови“ както следва: „През 2021 г. могат да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020 г., да се удължават приключили и нови ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022 г. и да се поемат нови ангажименти с продължителност“, обясни земеделският стопанин.

В чл.14 се правят допълнения, които изискват за новозаявените трайни насаждения да се предоставят документи, че те не са надвишили продължителността на периода на плододаване по Наредба за базисните цени на трайните насаждения (ДВ, бр. 65 от 1991 г.). 

Красимир Николов предлага това изискване да бъде преразгледано, тъй като по този начин помощта се ограничава само за насажденията в период на активно плододаване. А по думите му, няма нито стопански, нито екологични аргументи за подобна дискриминация.

Наредби за директните плащания търпят промени

“При биологичния начин на отглеждане продължителността на плододаване е по-кратка (поради по-високата заболеваемост), а и помощта е най-необходима именно когато плододаването е най-малко – в началото и края на жизнения цикъл на насажденията. Освен това в реферираната наредба за цените не откривам какви са документите, с които ще се доказва възрастта на насажденията; кой ги издава, как, кога и по какъв ред ще бъдат оторизирани и контролирани от министерството?”, каза още Николов.

Подобно на измененията в Наредба 4, промените в чл. 8. в Наредба 7, регламентираща мярка 10, не са еднозначни. Тук новите ангажименти могат да се продължават ежегодно, тъй като новата ал. 4 не предвижда това. Сходно, както и в Наредба 4, промените в чл. 17 ал. 11, чл. 26 и чл. 46 в Наредба 7 ограничават необосновано помощта само за насаждения в пълно плододаване. 

Промените в чл. 36, ал 1 т.1 налагат „поддържане на нисък тревостой на междуредовото затревяване и вътрешноредово окопаване на насажденията от  Приложение № 10“. 

”Подкрепям поддържането на нисък тревостой, но предлагам да отпадне изискването за вътрешноредово окопаване. Окопаването е необходимо единствено при младите насаждения. При плододаващите насаждения кореновата система е вече  изнесена далеч от стъблото, включително в междуредието. Затова окопаването в редовете е необосновано. Това изискване е особено неприложимо и фактически забранява прилагането на мярката за вече затревени трайни насаждения. Не е възможно да се окопават вече затревени вътрешни редове - те трябва първо да се разорат, но как да стане това без да разорават междуредията, както изисква наредбата...?!”, аргументира се Николов.

Друго изискване, което притеснява стопанина, са промените в чл. 46, които изискват разходно-оправдателен документ за закупените тревни смески за дейността по чл. 36, ал. 1. 

”Няма доказателства, че изкуствената смеска ще създаде по-добра и по-бърза защита от ерозия на почвата, в сравнение с естественото затревяване. Това изискване забранява мярката в биостопанствата, които по регламент не могат да се засаждат небиологичен разсад. Не ми е известно на пазара в България да се предлага биологична тревна смеска”, заключва производителят на биовишни.