Семейство от ГенералТошево поема преди 19 години по нелекия път на биологичното земеделие.

Как се разпределят биоплощите по региони?

Милена и Недялко Минчеви избират да отглеждат по коренно различен начин най-истинската и най-древна храна на Добруджа – пшеницата, която е и символ на региона.

„От 1992 г. съпругът ми се занимава със земеделие. Той също се беше насочил към наемане на още и още земя, както всички тогава. Сложихме обаче стоп на това и останахме само с нашия собствен чернозем от 500 дка”, разказва за началото Милена.

Следва дълъг и труден период до получаване на сертификата през 2018 г.   

„Това е изцяло семеен бизнес, в който сме ангажирани заедно с двете ми дъщери. Всички у дома са доволни от това което правят. Това е нашата вътрешна потребност и ние сме удовлетворени!”, не крие задоволството си Милена. 

Върху 500 дка семейството отглежда пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Сами се справят – те са и работници, и механизатори, и агрономи, и лаборанти - имат лаборатория за окачествяване на продукцията. Ползват консултации от учени и специалисти от Добруджанския земеделски институт.

Фирмата притежава сертификат както за продукцията, така и за самата земя. 

За да надградят постигнатото, Милена и Недялко решават да произвеждат няколко вида брашно от полученото био зърно. Купуват каменна мелница и започват да правят пълнозърнесто, бяло, типово брашно, грис и трици. Биологичното производство е тясно свързано с природата.

„Тя си казва своята дума, много зависим от нея. Засушаването ни се отразява, но ние не страдаме от това, че ще получим по-малко пшеница. Това е драма за едрите земеделци. Ние държим на качеството”, категорична е Милена.

В същото време тя отчита и положителните промени: „Земята ни е благодарна, че не я тровим. Разликата в структурата на почвата е видима дори с просто око”.

Стопанката дава пример от изминалото горещо лято: „Два зърнокомбайна жънат в почти съседни ниви, едната е нашата. На едното поле почвата е пепел, на нашето има влага в дълбочина. Ние драстично намалихме средствата за нафта, за оран и т. н. Изобщо намалихме обработките”.

Милена уточнява, че при тях отпада едно сериозно перо - разходите за торове и растителна защита. По този начин себестойността на пшеницата е съвсем различна от масовото производство.

„Но най-важното е, че правим нещо в перспектива, с мисъл за бъдещето. Земята е чиста и резултатите са видими – имаме страхотна почва, пълна с живот, произвеждаме качествена пшеница”, с усмивка обяснява Милена Минчева.  

Новата реколта от пшеница в биологичното стопанство вече е засята.

„Обикновено сеем малко по-късно, след всички, когато на другите пшеницата е пораснала и в нея са отишли всички неприятели. Едва тогава нашата пшеница започва да никне, но вече става по-студено, спират процесите на развитие на болести и гадинки”, разкрива фермерката.