Марин и Пепа Петрови са собственици на най-миниатюрния цех за консервиране на плодове и зеленчуци в София. На площ по-малка от столична гарсониера те произвеждат песто, горчица и сладка, с чието качество и вкус конкурират традиционните производители.

Техният бизнес модел не е правен по учебник, но е успешен. Дълги години ентусиастите от „Татковата градина“ произвеждат зеленчуци, които реализират на фермерските пазари. Стопанството им е в ловешкото село Торос. 

„Стартирахме с продажбите преди повече от 10 години на първия фермерски пазар – пред Римската стена и още на втората година започнахме да правим и преработка, защото търсихме вариант за по-дълго присъствие, тъй като нашите продукти са сезонни“, разказва Марин Петров. 

„Тогава хората много търсеха тученица, която излизаше на 10 лв./кг. За сравнение хубавите домати се продаваха по 4 лв./кг. Налагаше се да плащаме на хора, за да не я плевят, да махнат всичко друго, но да оставят тученицата, която минава за плевел. Целта беше да преработваме тученицата, за да присъства постоянно на фермерските пазари“, спомня си Марин.

По това време все още е можело да се предложи домашно преработена продукция без производителят да има цех или друга мощност. За Пепа Петрова, която е биоложка по образование и цял живот работи във фармацията, изчислението на енергийните стойности на всеки готов продукт и подготовката на точни етикети е било детска игра.  

А фактическото начало станало в Торос на масата под асмата с домашния блендер, в който приготвяли бебешките каши на тяхната внучка. 

И съвсем скоро дори получили предложение от италианец, живеещ у нас да изнасят босилековото си песто в Италия. Към него момент обаче идеята е била абсолютно неприложима, тъй като производството е било съвсем малко. 

„Убедихме се, че за да достигнем до максимално много хора трябва да направим цех. Изградихме го от заплата на заплата“, разказва стопанинът. 

Площите със зеленчуци достигнали 10-12 дка, но сега това е много за Пепа и Марин. „Имаме добра преценка за нашите възможности, вече не планираме да разширяваме производството. Цехът ни е най-малкият на територията на София, който отговаря на всички изисквания на Българска агенция по безопасност на храните – на 44 кв.м. е разположен, но в него двама човека сме оползотворили миналото лято две палета буркани по 7 000 броя и в момента нямаме нищо на склад“, казва Пепа и споделя, че вече добиват смелост да търсят клиенти извън България.

И през тази година тученицата отново ще бъде „главен герой“ в „Татковата градина“. 
„Не е нужно да имаме специални насаждения, за да ни покрият потребностите от тученица. Отглеждаме си също така хряна и босилека. Налага се да гледаме на около 1 дка нещата, които ни трябват пряко“, споделя още Марин. За тученицата трябва да се осигури слънце и вода, хрянът пък иска сянка. 

„Ние сме скромни хора, искаме да предлагаме горчица на германците, песто на италианците, шоколад на швейцарците и маслинова паста на гърците“, казва шеговито Марин Петров, и изглежда успява, ако се съди по интереса към техните продукти по време на изложението „Зелената седмица“ в Берлин, в която участваха със съпругата си. 

Единствената подкрепа, която са потърсили досега е за участията им на изложението в Берлин и на АГРА 2024 в Словения, които са организирани от министерството на земеделието.

„Нямаме получени субсидии, нямаме участие в европрограми. До този момент не съм добил самочувствието, че има достъпни програми за мен, а и трябва да се мине през консултанти, които са свикнали да работят с милиони, така че нашите потребности от 40 000 – 50 000 лева изглеждат нищожно малки“, споделя още таткото от „Татковата градина“.