Българската селекция на пшеница: Качество и устойчивост срещу климатичните предизвикателства

По-малко валежи, резки промени в температурите, ветрове – това са част от условията, с които се съобразяват учените от Добруджанския земеделски институт при селекция на житни култури, посочи директорът доц. Илия Илиев по време на платформата „Пътят на пшеницата – 50 сорта в действие“.

Ученият коментира, че процесът на създаване на един продукт е дълъг и продължителен. Това изисква ясна посока, съобразяване с редица фактори, сред които климат, търсене, продуктивност, издръжливост на редица стресови условия. „Знаете, че процесът на селекция отнема 8-10 години и след това, докато се произведат и семената, са нужни още 2-3 години“, разясни още доц. Илиев. 

На опитното поле край село Поручик Гешаново Добруджанският институт представи пет от най-новите си сортове – Андроник, Индже, Шибил, Чудомира и Юлита. „Това е най-новата ни селекция, сортовете се държат много добре и като ги гледам така, от петте сорта ще продаваме базови семена. Надяваме се на един отлични добиви и съответно по-добро качество на нашите пшеници“, допълни още директорът на научния център. 

Селекционерите на института имат богати колекции от селекционни изходни материали, на които стъпват при разработките си за нови продукти, уточни доц.Илиев. Всяка година най-малко два-три нови сорта получават признание от ИАСАС. „Общо над 240 сорта и хибрида основни полски култури има създадени и признати в Добруджанския земеделски институт“, обобщи директорът.

Все повече стопани търсят българската селекция, тъй като отговаря на основното им изискване - успешно да се справи с климатичните предизвикателства у нас. 

На платформата се вижда, че почти няма повреди от ниските температури и аномалиите през пролетните месеци, които дойдоха с мразове и снегове. Учените са оптимисти, тъй като състоянието на пшениците дава надежди за добри резултати не само на платформата, но и в областта. По данни на Областна дирекция "Земеделие", засетите площи с пшеница в област Добрич възлизат на 1 милион 104 хиляди дка, което е с около 100 000 декара по-малко в сравнение с предходната стопанска година, когато бяха близо 1 милион 205 хиляди дка.