Накратко:
•    По данни на USDA повече от 90% от царевицата в страната не се напоява
•    JRC-MARS отчете най-горещата година за страната от 1975 г. насам


Прогнозите са, че България ще произведе най-малката си реколта от царевица за повече от десетилетие поради тежката суша, засегнала региона, според доклад на Службата за чуждестранно земеделие (FAS) към Департамента по земеделие на САЩ (USDA).

FAS очаква българското производство на царевица да спадне до 2,2 милиона тона спрямо 2,45 милиона през 2023-24 г. Площите, засети с царевица се оценяват на 484 000 хектара през 2024-25 г., което е спад от 9% спрямо предходната година.

„2024-25 ще бъде третата поредна година със значително по-ниски от средните добиви на царевица и това може да има дългосрочно въздействие върху намеренията за отглеждане в бъдеще“, пише в доклада на FAS. „Повече от 90% от царевицата в страната не се напоява, а новите инвестиции са трудни и бавни“.

Мнение, изразено в анализа, което трудно може да се докаже, е, „че мрачните перспективи за реколтата 2024-25 г. са принудили фермерите на практика да спрат експортните продажби през юли“.

Към 9 август 2023-24 г. износът на царевица беше отчетен на 693 000 тона, главно за страни извън ЕС, в сравнение с 950 000 тона по същото време на предходната година.

Обратно, въз основа на последните данни за реколтата, оценката на реколтата от ечемик се е увеличила до рекордното ниво от 930 000 тона, а предишната оценка за производството на пшеница остава непроменена на 6,9 милиона тона, подобно на миналата година, съобщават от FAS.

Друго недоказано твърдение в доклада касае качеството на реколтата. „Сухите условия подпомогнаха навременната жътва и подобриха качеството на пшеницата, като делът на хлебната пшеница беше отчетен над 70% в сравнение с под 50% през 2023-24“.

Августовското издание на бюлетина на Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC MARS Bulletin) за мониторинг на културите в Европа също обръща внимание на тежките условия в цяла Европа, включително България.

Преразглеждането надолу в прогнозата за добивите от царевица за зърно и слънчоглед се обяснява главно с изключително високите температури, настъпили през разглеждания период в по-голямата част от Южна, Централна южна и Източна Европа, съчетани с ограничената наличност на вода.

Агенцията посочва България като пример в това отношение, тъй като температурите са надхвърлили допустимите стойности с 2-3 °C за периода на наблюдение като цяло.

Според тях, това е най-горещият период за страната от 1975 г. насам. Най-високите отчетени температури са били в средата на юли и август, когато максималните дневни температури достигат 36-41 °C.

Валежите през разглеждания период са били на половината от нормата. Значителни валежи е имало единствено около 20 юли. Въз основа на климатичния воден баланс, периодът на прегледа се окачествява като най-сухият в регистрите на MARS.