Ерозията е може би една от най-големите заплахи за качеството на почвата у нас, но това е така и на ниво Европейски съюз. У нас по данни на института “Пушкаров” около 65% от стопанисваните земи в България са застрашени от водна площна ерозия, а 24% от ветрова.
Но в Националната програма за устойчиво управление и опазване функциите на почвите дори този процент е още по-висок - до 85% от всички почви в страната е посочено, че са погатливи на ерозия и това е поради географските особености на нашата страна - релефа, топографията на страната.
Това разказа за Агри.БГ проф. Ирена Атанасова, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“.
“По принцип всички почви и всички земи с наклон над 1 градус се счита, че са уязвими към ерозионни процеси.
Ерозията наистина е проблем, но при спазване на почвозащитни практики, използване на специални почвозащитни практики този процес може да се овладее, да се предотврати донякъде, за да се опази този ценен и невъзобновим ресурс, какъвто е почвата, защото при ерозия на почвата, почвените частици се отнасят по склоновете на планините и реално оголват самия почвен профил”, каза проф. Атанасова, като обясни, че точно по този начин губим така ценния хумусен слой:
“А хумусът, това е органичното вещество на почвата, което е основен фактор за плодородието на почвата”.
Намаляването на почвения органичен въглерод в българските почви също е заплаха за плодородието на почвите и причината за това е намаляването на хумоса - т.нар. дехумификация.
“Освен ерозията, друг основен фактор, който води до тази дехумификация, това е едностранчивото използване на азотни торове в нашето земеделие и липсата на използване на фосфорни и калиеви торове.
Внася се основно амониева селитра, която води до вкисляване на почвите, а вкисляването е процес, който води до разрушаване на тези здрави комплекси, които съществуват между органичните и минералните колоиди в почвата, като мостовите връзки основно се извършват от калциевите йони и когато калцият липсва, това органично вещество става мобилно, подвижно и може да бъде отнесено извън почвения профил.
Самото органично вещество променя своята структура, своето качество и води до появата на мобилни органични съединения, които се измиват, отмиват извън почвения профил, по-мобилни са и не могат да участват в здрави органноминерални асоциации, които да са по-стабилни и да осигуряват дълготрайно плодородие на почвата”, обясни проф. Атанасова.
Тези разрушителни процеси могат за кратко време да унищожат почвата.
“Абсолютно е възможно плодородието на почвата да се унищожи и за броени дни при екстремен дъжд и ерозия, индустриално замърсяване или да се намали драстично до 3-10 години при монокултурно земеделие или интензивна обработка на почвата. В същото време един сантиметър почва се формира в рамките на 100, 500, до 1000 години, за да стане почвата плодородна.
Почвообразователните процеси са изключително бавни и затова скоростта, с която протичат процесите на ерозия и други деградационни процеси, е много по-голяма от процесите на почвообразуване и затова казваме реално, че почвите са невъзобновим ресурс”, добави проф. Атанасова.
Проф. Ирена Атанасова: Почти е невъзможно разрушена почва да се възстанови в рамките на един човешки живот.
По думите й е много важно торенето да не бъде само азотно, а то да се извършва съвместно с фосфорни и калиеви торове.
“Колектив на института “Пушкаров” преди известно време направи един баланс на основните хранителни елементи в българските почви - азот, фосфор и калий, и се оказа за жалост, че балансът е отрицателен. Т.е., разликата между това, което внасяме и това, от което растението има нужда да извлече от почвата, за да се храни, е отрицателна.
Имаме негативен баланс на основните хранителни елементи, особено на фосфора и калия, и за съжаление от българските почви годишно се изнасят хиляди тонове дифосфорен пентадиоксид и калиев оксид. Докато при азотът балансът е слабо положителен - около 70 кг азот на хектар.
Това е 20 до 50 пъти по-ниско от нормите на торене, които се прилагат с азот в страни от Централна и Северна и Западна Европа”, каза проф. Атанасова.
За да има ефективно усвояване на азота, е необходимо оптимално съотношение между тези три елемента.
Но защо съвместното торене се пренебрегва от фермерите? Причината може да се крие в търсене на по-бърз икономически ефект или на рентабилност.
За да получават финансиране, земеделските стопани към инструментите на Общата селскостопанска политика, трябва да се спазват редица правила, законово установени изисквания и правила за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Прилагането на екосхемите, особено тези за почвеното плодородие, дават ли положителен ефект?
“Институтът участваше с браншовите организации на срещи и ние дадохме своите предложения, например за ДЗЕС 6 - при който до 80% от обработваемата земя трябва да бъде заета от растителна покривка. Това е необходимо, защото така се предпазва почвата от ерозия в уязвими периоди. Ние дори предложихме през зимния чувствителен период да има такава покривка, но мисля, че поради икономически и административни причини земеделските стопани отправиха своите аргументи и административни също така причини за това кой арендатор обработва съответното поле, отправиха своите искания до Европейската комисия да отпадне зимният чувствителен период, което се прие на ниво Европейска комисия,
Ние го предложихме, защото е възможно при днешните климатични промени да настъпят такива екстремни явления - силни дъждове, пороища, при които е възможно изнасяне на 30-40 тона почва на хектар за 3-4 години - това са големи почвени загуби, когато почвата не е покрита с растения”, разказа проф. Атанасова.
Добрата новина е, че българската почва не е замърсена.
“В почти всички годишни доклади от Националната система за почвен мониторинг се установява, че почвите в България са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, пестициди и др.”, отбеляза проф. Атанасова.
Къде са най-плодородните почви и наистина ли в хумусът в Добруджа намалява?
“В Добруджа и в Северна България са разпространени черноземите (~ 23 млн. декара), което представлява ~ 21% от общата площ на страната.
Те са едни от най-плодородните български почви, но наистина има научни изследвания на колектив от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, че наистина има известна дехумификация в резултат на минерално и едностранчиво азотно торене, но това е възможно и при монокултурни практики, липса на достатъчно ефективна ротация, липса на достатъчно добре приложени сеитбообръщения”, обърна внимание проф. Атанасова и добави:
“Ние учените казваме, че България е своеобразен музей на почвите. По света общо има 32 почвени групи, а в България има 28 почвени типа и 49 подтипа, тоест наистина на тази малка територия има едно изключително разнообразие от почви”.
Поводът за разговора ни всъщност е, че Европа подготвя една директива за мониторинг на почвите и притесненията там са, че като цяло в Европа 60-70% от почвите са в лошо състояние, заради урбанизацията и антропогенния натиск.
Директива все още е в процес на изграждане, на съгласуване и на приемане.
“Съветът на Европейския съюз с предложение за директива през юни миналата година и през април беше представено проектопредложението, което ще бъде, надявам се, прието до няколко месеца между трите страни Съвета на Европейския съюз, Парламентът и Европейската комисия. Много навременен беше този акт, тъй като се оказва, че само почвите нямаха правна защита, докато при въздуха и водите има такава на ниво Европейски съюз.
Бяхме потърсени от Министерството на околната среда и водите, за да дадем предложения за почвени дескриптори - това са качествени показатели за почвено здраве, които имат задължителен и незадължителен характер за държавите членки и са залегнали в предложението за Директива. Нашите забележки бяха за прага на ерозията, усвоимите форми на фосфора и др",. обясни проф. Атанасова.
Институтът по почвозание “Никола Пушкаров” ще бъде домакин и на едно интересно събитие съвсем скоро. Темата му е свързана с почвената дегладаци, възстановяването и контролът на деградацията. Форумът е международен, ще участват представители на Румъния, Сърбия, Хърватия, Испания, Италия, а и дори от Камерун и Гана. Събитието ще се проведе в София на 9-11 юни.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА