Евродепутатите ще обсъдят пътната карта за бъдещето на селското стопанство и храните в Европа. Това ще се случи в рамките на дебат в четвъртък (13 март) между евродепутатите и Европейската комисия. 

Те ще обсъдят планове за бъдещето на сектора на хранително-вкусовата промишленост в ЕС.

„Визия за селското стопанство и храните“ беше обявена от Урсула фон дер Лайен в политическите насоки за нейната нова Комисия и приета на 19 февруари 2025 г.

Пътната карта очертава планирани инициативи за опростяване и по-добро насочване на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) към земеделските производители, които се нуждаят най-много от подкрепа.

Сблъсъкът ще бъде брутален. Така Светлана Боянова, председател на Института по агростратегии и иновации обобщи какво очаква вследствие на представянето на визията. 

“Когато Европейската комисия намисли нещо, обикновено го довежда докрай”, каза Боянова. 

Това е амбициозна пътна карта на ЕК, изготвена след стратегическия диалог и протестите, които се случиха миналата година в цяла Европа, уточни Боянова. 

“ЕК иска да поставим основите на привлекателна, конкурентоспособна, устойчива, ориентирана към бъдещето и справедлива агрохранителна система за днешното поколение и за младите. От ЕК признават, че въпреки че Европа е лидер в производството - като качество и количество, в момента геополитиката изключително много променя ситуацията и лидерското място може много лесно да бъде загубено. Тази визия е изготвена като отговор на новия геополитически контекст. И то такъв отговор, че да може да има автономия и продоволствена сигурност в ЕС”, обясин Боянова. 

Както Агри.БГ писа, ЕК планира да се работи в 4 области. 

“Първата област е изграждане на привлекателен и предвидим селскостопански сектор. Какво означава това? Те казват, че искат да има добри и справедливи доходи, че трябва да се насърчава предприемаческият потенциал, че трябва да се миксират източниците на доходите. Какво е това? Това означава миксиране на публични и частни източници на финансиране, за да можем да правим повече иновации, повече технологии, да успеем да преминем през Зеления преход. Това означава, че косвено Комисията ни казва - няма да се откажем от Зелената сделка. Може би нещо ще се промени, но отказването не е на дневен ред”, каза Боянова. 

По-справедлива, по-опростена и по-целенасочена ОСП. Тук, Боянова обяси, че Комисията казва: “Искаме да дадем директните плащания на малките, на младите, на тези, които се намират в необлагодетелствани райони, да даваме пари на тези, които са активни и на тези, които допринасят за околната среда. И няма да искат вече от тях да се изпълняват някакви изисквания, за да им се дават тези пари, а по-скоро да им се дадат допълнителни стимули”. 

Това на практика, според Боянова означава: “Нямаме много пари в следващия програмен период, а тези, които имаме, трябва да се насочат по-правилно” и в тази връзка, тя смята, че дали плащането на площ ще остане - по-скоро не. 

Кои са малките, кои са тези, които най-много имат нужда? 

“Комисията посочва, че иска да се дават пари, за да бъдем сигурни, че се произвежда. Точно това навежда на мисълта, че е възможно отпадането на плащането на площ”, обърна внимание Боянова и отбеляза, че е много важно българските фермери да определят за себе си искат ли да приемат предложението на Комисията или то не работи за тях. 

Предвиждат се субсидии за биоикономика, въглеродно земеделие и въпросът, който Боянова постави е - българските фермери ще бъдат ли готови за това? 

Втората област, в която Комисията се фокусира е насърчаване на конкурентоспособен и устойчив сектор. 

“Според Комисията трябва да се диверсифицират търговските отношения, като се има предвид, че Европа е изключително зависима от суровините, които са свързани с производството - това е енергията, фуражите, семената също. Според Комисията трябва да се уеднаквят правилата с третите страни. Не става един продукт да е произведен по един начин в Европейския съюз, а по друг начин - да речем с пестицид, който не е разрешен в ЕС, да се внася от трети страни. Във визията обаче не е посочено как ще стане това”, обясни Боянова и добави, че екосхемите очевидно ще продължат да се прилагат. “Важно е да се направят екосхеми, които ще са полезни, а не просто да се отчита дейност”, коментира тя. 

Предвижда се да се направи стратегия за устойчивост на водните ресурси, която трябва да включва мерки за справяне с безводието, рециклирането на водата - т.е., да се използва повторно в земеделието, и на трето място да се справяме с кризите при наводнения. 

Ако отсега България не заяви, че в тази стратегия за нас е важно да има пари за инфраструктура за напояване за земеделските площи, пак след това ще се чудим защо няма пари. Идеята е да сме подготвени къде какво да искаме, а не след това да се спасяваме с пари от държавния бюджет, обясни Боянова. 

Комисията предлага да се въведе доброволна система за сравнителен анализ на устойчивостта. Това означава - само земеделците, които са приложили такава допълнителна доброволна система, те да получат субсидии, като те могат на ниво стопанство да покажат, че са събирали данни за намаляване на торове, на пестициди и т.н. и с това да докажат как те са устойчиви. И въз основа на това да получат субсидии. Това е пътят, който ЕК си представя, обърна внимание Боянова. 

Освен това казват, че ще забавят темпото със забраните на активни вещества за растителна защита и ще засилят темпото за разрешаване на биологичните пестициди. Фермерите не могат на фона на променящия се климат да се справят с болестите и неприятелите. Натискът от страна на екологичните НПО-та беше много голям по тази тема. 

Комисията също идентифицира, че ако няма развиващи се селски райони няма как да има кой да произвежда храната. Затова трябва да се работи по къси вериги на доставки, да се ревизират училищните схеми и да се прави повече политика по промотиране и износ на европейски продукти. 

“За да се случи всичко това, трябва да наблегнем на цифровизацията, на иновациите и на съветническите услуги. И в момента го има, но в България това не работи. 

Цифровизацията, включително и изкуственият интелект в земеделието, остава ключов фактор за ЕК, с който да се постигнат амбициозните цели на визията. И разбира се, за това също ще трябва да бъдат предвидени пари", обобщи Боянова.