Безоранните технологии са най-ефективни, когато се съчетаят с отглеждане на животни. Така смята Филип Харманджиев, който се грижи за стопанство с пасищни животни и земеделски култури в района на Сандански.

Експерти: Земята ни е в критично състояние

Вече четвърта година фермерът всява (т. нар intercropping) едногодишни зърнени култури в насаждение с многогодишна люцерна, която използва за паша на свине, крави и пилета. През късната есен, когато люцерната заспива, засява коктейл от ръж, овес, тритикале, пшеница, спелта.

"Винаги вкарваме с директна сеялка - с нея култивиране и дисковане на почвата не са необходими. Разликата с традиционната оранна технология е, че имаш по-малък брой редове, но спестяваш много разходи, инвестиции и време - не ти е необходимо рало, култиватор, дискова брана, трактористи", обяснява Харманджиев. 

Докато многогодишната култура спи, започват да растат едногодишните. Използва се времето ѝ на покой, за да се осъществи още една реколта. През пролетта, когато тръгне люцерната, се окосява заедно със зърнено-житните растения.

"Така имаме много по-голям откос, отколкото ако гледаме само люцерна. Защото една земя ту е с животно, ту е с реколта", казва Харманджиев.

Безоранните технологии вървят ръка за ръка с редуването на културите. Обикновено се редуват покривна и основна култура. За да може да влезе основната, трябва да бъде отстранена съществуващата култура. Това става или чрез традиционната оран, или чрез безоранните технологии - чрез косене, мулчиране или изпасване на покривната култура. Ако фермата не отглежда животни, то трябва да използва много голямо количество хербицид.

В стопанството на Харманджиев покривната култура се изпасва от животните. За него това е най-добрият подход, тъй като се осигурява непрестанен цикъл на ползване на земята, занижават се разходите и тя не се трови с хербициди. Хем тя храни животните, хем, на свой ред, те я наторяват и обогатяват, а същевременно се избягва разораването.

"Хранейки животните, ние храним земята си. Това вдига плодородието и от малко парче земя може да се постигне сериозен добив", твърди животновъдът.

Страничният ефект на този метод е, че се поддържа в добро състояние микробиомът на почвата. Всичките земи на фермера са биологични и той се старае да се грижи за микробите в тях.

"Зимата, когато люцерната спи, тя не носи въглехидрати на микробиома на почвата. Корените на растенията живеят в симбиоза с гъби и бактерии, хранещи се с въглехидрати, които растенията добиват чрез фотосинтеза. И ако основният доставчик на захари спи, спи и микробиомът. Ако отгоре има доставчик на въглехидрати, биологията в почвата продължава да работи и да живее. Става дума за допълнителен бонус от това, че имаме жива вегетация по време на покоя на люцерната", обяснява стопанинът.

Ето защо фермерът предпочита безоранните технологии в съчетание с отглеждане на животни - за него този подход изисква по-ниски инвестиции, спестява време, труд и дава много добър и желан резултат.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Има ли почва за безоранните технологии у нас?

Как пуста и неплодородна земя може да се превърне в градина?

Млади производители правят чудеса с алеопатия и no-till