На 13 февруари четири организации призоваха българските потребители да бойкотират търговските вериги и хранителните магазини. Причината – драстично поскъпване на стоки от първа необходимост, което според тях нанася тежък удар върху пенсионерите и работещите бедни.  

Неравнопоставеност в ценовата верига

Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), пазарната икономика в България съществува в условията на сериозна диспропорция между производители, преработватели и търговци.  

„1 литър овче мляко се изкупува за 2 лв. – фермерът не печели нищо. Мандрата продава сиренето за 14 лв. с 15% печалба. А на щанда в супермаркета същото това сирене вече е 28 лв., с 80% надценка от търговеца. Това ли е равнопоставеност от фермата до трапезата?“ – пита реторично той.  

От думите му става ясно, че огромната разлика в крайната цена не е в полза на производителя или преработвателя, а на ритейл сектора.  

„Кооперативите са единствената реална алтернатива. От една страна, те гарантират устойчивост за средните стопанства, независимо от сектора. От друга, ако кооперативите се развият правилно, те могат да притежават или да бъдат част от управлението на преработвателни предприятия – независимо дали става въпрос за мляко, плодове или зеленчуци.

Кооперативите трябва да имат собственост върху преработвателните мощности, за да могат да диктуват правилата. В момента фермерите са в позиция на зависимост и губят контрол върху цените. Затова единственият възможен път напред е кооперирането, придобиването на преработвателни мощности и създаването на по-къса верига на доставки. Така кооперативите ще могат да продават директно на пазара, да преговарят с търговските вериги или дистрибуторите при по-добри условия.

В България вече правим това от седем години с НОКА. В момента над 500 фермери участват в процеса и броят им расте. Започваме срещи в цялата страна, за да обясним на всички животновъди, че това е единственият начин да се противопоставят на ниските изкупни цени и нелоялните търговски практики", обясни той за Агри.БГ.

По думите му държавата също трябва да се намеси, но това няма да се случи, "ако не ѝ бъде оказан натиск".

"Ето защо ще настояваме за нов закон за кооперативите. Може да бъде част от законодателството за агрохранителната верига, за храните или за защита на конкуренцията. Но без коопериране нещата няма да се променят. Днес протестираме, утре също, но дългосрочно решение няма, ако фермерите не се обединят.

Обществото трябва да осъзнае сериозността на проблема и да изрази позиция. Политиците и браншовите организации трябва да работят върху решения за по-справедливо ценообразуване. В крайна сметка, ако производителите получават справедливо заплащане, а потребителите – разумни цени, тогава цялата система ще работи по-добре. В момента обаче печалбите се акумулират някъде по средата – при големите търговски вериги", каза още той.

Въпреки инициативите на супермаркетите за обособяването на отделни щандове само с български храни, това не работи, твърди Караколев, тъй като надценките продължават да бъдат големи и в крайна сметка потребителят избира продукт от съседния щанд, който е с много по-ниска цена.

Проблемът не е само в търговските вериги

Радостина Жекова също активно коментира темата в социалните мрежи. Тя смята, че фокусът на обществото е погрешен. Според нея проблемът не е само във веригите, а в политиките, които улесняват тяхното разширяване, без да се поставят условия за реинвестиране в местните общности.  

„Бойкотът не би трябвало да е срещу веригите, а срещу тези, които им осигуряват комфорт. Докато няма защита за българския производител, той ще бъде унищожаван“, пише Жекова.  

Тя също така отбелязва, че закриването на малките магазини в страната не е просто икономически процес, а последица от решения, взети в полза на големите ритейлъри.  

Решение чрез конкуренция, а не чрез регулации

Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България, също предупреждава за рисковете от намеса в пазарните механизми.  

„Вместо да има таван на цените, говорим за таван на надценките. Това са регулации в свободен пазар. Ако искаме по-ниски цени, трябва да увеличим конкуренцията – както при производителите, така и при ритейлърите“, коментира той по Нова ТВ.  

Гълъбов подчертава, че в други европейски страни има по-благоприятни условия за развитие на местното производство, включително диференцирана ставка на ДДС.  

Какъв ще бъде ефектът от бойкота?

Докато някои го виждат като форма на граждански натиск върху търговските вериги, други смятат, че еднодневният протест няма да реши дълбоките проблеми в сектора. Въпросът остава: ще доведе ли този бойкот до промяна в политиките и бизнес практиките, или ще бъде поредният сигнал за нередност, останал без решение?