Има една приказка, която хората от махалата често използват – гладът е по-силен от тока. За хората, които имат парно, климатици за охлаждане, подово отопление за алтернатива, както и винаги котлонът им тръгва щом докоснат дисплея, ще поясним какво значи тази популярна реплика. Най-безстрашният се качва на стълба и закача жиците, а в другия край ги връзва за стара пружина от легло. Това е парното, подовото, климатикът и котлонът, на който къкри боб или кой каквото си е осигурил. И няма никакво значение колко волта ще бъде дъгата, която може да вземе живота на смелчака, трябва да се яде…

Проф. Иван Атанасов: Новите геномни техники няма да се използват в биоземеделието


И каква е връзката с нашето земеделие, ще попита някой. Ами пряка. Настоящата ситуация показва, че обществото ни показва пълна липса на инстинкт за самосъхранение, щом позволява земята, която го храни да се покрива с фотоволтаични панели и плашещи ветрогенератори, а водата вместо да напоява нивите, да върти турбините на ВЕЦ-овете – малки и големи. 

През изминалата седмица земеделски производители бяха оставени без вода и макар да се намери решение за момента, проблемът остава и той не спира само с това дали Министерството на околната среда и водите е дало разрешение за използването на водни обеми за поливане. 

Недостигът на вода е една от най-големите заплахи за българското земеделие. Водата на реките, които извират в нашата страна не се използва пълноценно, а протяжно се оттича в съседните държави, където фермерите имат достъп до ценния ресурс безплатно.

С вода от река Места гърците ще напояват 22% от равнината край Ксанти. За да се справят с климатичните промени съседите инвестират 4 млрд. евро в напоителни съоръжения, които ще започнат работа през 2028 г. и ще напояват 1.3 млн. акра. Зад проекта стоят не само управляващите, а парите познайте от къде ще идват – от Плана за възстановяване и устойчивост ,от Стратегическия план и от Националната публична инвестиционна програма. 

И тук е моментът да попитаме къде отидоха парите за напояване от българския План за възстановяване и устойчивост. Земеделието беше пренебрегнато за сметка на енергетиката и средствата, които между другото така и не успяваме да получим, са предназначени за изпълнение на проекти със съмнителен край от гледна точка на ефекта за обществото. 

И така – всичко тече, всичко се променя, докато нивите чакат, за да произведат храна, водата отива за производството на ток. И в никакъв случай не става дума за отричане на енергията получена от водните ресурси, просто в страната има действащи над 220 големи и малки ВЕЦ, за които са изградени необходимите водовземни съоръжения след които стоят риби и хора и чакат вода, която не винаги получават. 

Ако оставим водата и погледнем земята, без която също не може да съществуваме – там нещата не са по-розови. 

В Крайморска Добруджа отдавна е променен пейзажът и ветрогенераторите, изградени на миграционния път Виа Понтика, неволно убиват птици. Убиват се обаче и плодородните полета. Тонове бетон се налива в чернозема, а мотива, че някога земята ще се възстанови е направо смешен...
В същото време фотоволтаичните паркове с бодра крачка превземат страната. И земите, които трябва да дават храна започват да дават ток. Каква ирония, думата парк да носи усещане за зеленина и прохлада, а всъщност животът под панелите направо си замира. Може и да продължи, но са нужни инвестиции, които засега у нас правят малцина, изграждайки агрофотоволтаици. 

Независимо дали „зелената“ енергия идва от вода, вятър или слънце, тя получава живот за сметка на земеделието. Не защото няма възможност да се съчетаят и производството на електроенергия и храна, а защото желанието за бързи печалби е безмилостно към хора и природа. 

За кого бие камбаната…вероятно за глухите политици, за които няма национални цели, а само лични битки. 

 

А за какво си говорихме в новия епизод на AgriПодкаст - вижте видеото.

 

Четете Дарик в Агри.БГ и случайте Агри.БГ по Дарик радио.

Всички епизоди⁠ на AgriПодкаст 
🎧: Ние сме в Spotify: ⁠https://bitly.ws/stav
🎧: В Anchor: ⁠https://bitly.ws/3fxAY
🎧: Както и в Google Podcast: ⁠https://bitly.ws/sJtI