Не че не желаем да застраховаме, а просто не виждаме сигурност да го правим, каза Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, за Агри.БГ.

Мачуганов: Предлагаме пробен период за самолетния способ
 

Неговите думи са в отговор на желанието на застрахователите земеделските производители, които получават субсидии, да застраховат задължително продукцията си. 

„Разбирам застрахователите, но истината е, че практиката на застраховане у нас е недобра. Почти няма колега, който да не е разочарован от отношенията си с тези компании. Ние искаме да застраховаме своя бизнес, защото сме го развили и сме единствените структури в най-отдалечените точки – малките населени места. Не бягаме от отговорност, но искаме да имаме становище какво застраховаме и как“, обяснява Берберов. 

Той и колегите му искат държавата да приеме американския модел на застраховане – застраховане на бизнеса, и той да бъде разработен достатъчно добре. 

„А не да застраховаме полета, които могат да се интерпретират по различни методики на оценяване. Различни са критериите – качествени, количествени, стойностни. Как можем да имаме тази увереност и сигурност, за да застраховаме“, недоволства зърнопроизводителят.

Берберов е съгласен с предложението на свои колеги да се въведе пробен период на самолетния способ за борба с градушките.

„Когато се говори за самолетния способ, не знаем дали той има почва у нас. Ние можем да го изпълним, но друг е въпросът каква ще е неговата ефективност. За момента имаме само статистика. Ефективността му е не повече от 30%. Когато ние като земеделски производители сме ангажирани да го финансираме, абсолютно достойно е да знаем защо плащаме. Но когато виждаме, че това е поредната каца без дъно, няма смисъл“, убеден е фермерът.

Самолетният способ обаче не е най-големият проблем на производителите, а Законът за градушките като цяло.

„Той е написан като правилник за работа на държавно предприятие. Това не е закон. Списването не е добре направено, още от самото заглавие – Закон за ограничаване изменението на климата. Но това не са само градушки, има наводнения и редица други фактори. Един закон трябва да бъде конкретен – какво се цели с него, какви са ефективността и отговорностите, когато се прави“, категоричен е Берберов.

Според него България трябва да почерпи от европейската и световната практика, а не да открива топлата вода. 

„Нека да се правят така нещата, че, когато се прочете един закон, да виждаме, че той е за добро. Така, както е написан в момента, ние трябва да финансираме едно държавно предприятие, без да имаме контрол върху него. То няма никакви задължения, а дава само препоръки, за да опазва нашите площи“, недоумява производителят.

Берберов припомня, че се говори за национална стратегия за защита на цялото население, включително на градове, села, пътища.

„Когато се защитаваме от градушките, това не се прави само за земеделските земи. Застрахователите заявиха, че не желаят да участват в Закона за градушките. Защо? Нима те не са субекти в българската икономика? Нима те не получават своите пари от българската икономика? Нима те не застраховат и не развиват българската икономика“, пита се зърнопроизводителят.