Пролетниците са с изключително ниски добиви, особено слънчогледът, споделя пред Агри.БГ Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Обезщетенията за 100% пропаднали площи приключват още през октомври

Въпреки че от аграрното министерство прогнозират увеличаване на прибраната реколта от слънчоглед с развитието на жътвата, по думите на Берберов средните добиви от него са с около 50 % по-ниски от предходни години.

Цветан Берберов: Средният добив е около 140-150 кг/дка, като това се смята вече за добър добив в района. Най-плашещото е, че нямаме влагозапасеност в почвата. Това пречи на обработката, трошим машините в несвяст. Всеки си задава въпроса, дали да сее рапица, която е една от алтернативите за доходност. Аз самият не знам дали да рискувам. Вече за три години подред имам провал на рапица, а се занимавам с рапично производство от 2000 г. 

Обработката на почвата за тази култура трябва да бъде в градинско състояние. Дори да падне дъжд от порядъка на 30 литра, той ще овлажни само 2-3 см от почвения слой. Ще провокира поникването на семената, но при условие че не се задават последващи валежи, в рамките на десет дни посевът ще бъде компрометиран."

Според зърнопроизводителя критичната ситуация от тази година не е моментно явление, а следствие от трайното засушаване и изменение на климата, както и на проблеми с управлението на сектора у нас.

"Има опасност за много от колегите вече да не са икономически субект. Дори и да има облекчения, те вече не могат да се възползват. В списъците на частните съдебни изпълнители може да се види колко имущества на земеделски стопани се продават – ужасно много", заявява Берберов.

Като агроном той споделя и притесненията си относно нарушения сеитбооборот и набляга на това, колко е важно да не се прекалява с експлоатацията на почвата, както и със засяването на култури, които не са пригодими за дадена територия, защото това ще доведе до трайно изтощаване на земята, а оттам и до икономически загуби. По думите му ситуацията е стигнала до там, че да се мисли за алтернативни култури като сорго, просо и други.

Цветан Берберов: "Не ми се иска завишаване на площите със слънчоглед, защото той не е най-добрият предшественик – изтощава изключително много земята, ограничава се и ротацията на площи, а би трябвало слънчоглед след слънчогледа да идва след четвърта-пета година в сеитбооборота. Оттам нататък се обърква целият посевен план за години напред

Както виждаме, отиваме към субтропичния климат, може би трябва да се насочим и към такива култури като мохар, теф.

У нас вече има производство на теф, правят се алтернативни зърнени храни от тях. Киноа и чиа също не са били основни зърнени култури. 

Всички те обаче са бутикови, които не задоволяват основните нужди и не могат да ни дадат доход, не са алтернатива на основните зърнени култури.

Има една мисъл на Максуел, че не е проблем това, че природата се променя, проблемът е, че човекът иска да контролира този процес. Ние трябва да наблюдаваме природните изменения и да намерим най-добрия начин за изход от ситуацията, в която се намираме. Нужна ни е цялостна стратегия за земеделието, така както се направи за сектор туризъм", прави сравнение земеделският производител."