Белият риган е една от билките, която е много подходяща за култивиране в стопанствата без поливни системи. Тази култура не е претенциозна към влагата в почвата, споделя пред Агри.БГ селекционерът от Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък, гл. асистент д-р Станко Станев.

De minimis: Кандидатстват производители на плодове, зеленчуци, роза и лозя

Д-р Станков беше лектор на семинар за култивирането и преработката на бял риган, който се проведе в Опитната станция по земеделие в Източните Родопи (ОСЗИР) – Кърджали. По думите му този район е един от естествените хабитати на това изчезващо вече от дивата среда растение. Останалите са в Ивайловградско и най-южните райони на Благоевградско. Поради това белият риган вече е защитен за събиране от дивата флора, а научната общност в лицето на д-р Станев помага на земеделците да се ориентират към неговото култивиране и да се запознаят с ползите от производството му.

Лесен за култивиране и непретенциозен

Д-р Станко Станев: „Белият риган се култивира много лесно. Първо, не е претенциозен към почвата, второ, не е претенциозен към влагата в нея, и трето – макар че е топлолюбиво растение, издържа на много ниски температури и не е никакъв проблем да бъде култивиран и в Северна България.

Досега не съм наблюдавал измръзване при тази култура.

Разбира се, при създаване на по-добри условия той се отплаща добре на стопаните. Добивите му се повишават при торене и поливане. За да бъде изгодно производството му, по-често се отглежда на неполивни площи."

Белият риган може да се размножава по два начина -  със семена и вегетативно чрез разделяне на туфата или вкореняване на резници. Експертът съветва размножаването все пак да е вегетативното, за да не се губят неговите стопански качества. Семената са много дребни – 100 семена тежат 0,04 грама, което прави трудно разсяването, поникването и развитието в началната фаза, ако се избере размножаване чрез семена.

„В опитната станция в Кърджали се изпитват три селектирани от  Института сорта, които се сравняват с местна популация. Селекцията започна преди 30 години, когато аз започнах работа. Първият ми работен ден беше на ригана, когато се правеха сравнителни изпитвания на кандидат сортовете.“

До 3-4 години ще можем да препоръчаме един или два произхода, които дават най-добри резултати, обяснява селекционерът.

Етеричномаслена, лечебна и подправна култура

Белият риган може да бъде използван като подправка, най-вече в сухо състояние или екстракт. Другото му направление е за етерично масло.

Д-р Станко Станев: „Особено ценени са тези произходи, които имат голямо съдържание на карвакрол. Те са с много силно бактерицидно действие и затова маслото се използва в направата на много ветеринарни продукти. Прилага се при лечение на мастити и други възпаления при животните. Културата може да се нарече етеричномаслена, лечебна и подправна.

Налице беше много голям интерес от производители в Добруджа. Белият риган е много удобна суровина за дестилиране след лавандулата, така се уплътнява работата на дестилериите. Сравнително скъпо обаче стана производството на етеричното масло, самата преработка на ригана изисква много скъпи горива и т.н. Последните няколко години намаля търсенето за производството на етерично масло. 

Билката обаче остава много подходяща и рентабилна за отглеждане в малки и средни стопанства и то най-вече в типичните за нея райони. Белият риган е и много добра алтернатива за земеделските стопани, отглеждащи тютюн примерно.

снимка: ОСЗИР–Кърджали

Рентабилност и пазар

Този риган иска много добра заготовка, която ще определи и пазарната му стойност. От това, дали се предлага като стрък, ронен цвят, с листа и т.н., зависи и цената му, която варира между 1,70 лв. и 4,00 лв. 

Д-р Станко Станев: „От един декар могат да бъдат добити 700 – 1200 кг свежа маса след първата година. Това означава, че от тази суровина могат да бъдат добити 8-10 кг, а в добри години и 12 кг етерично масло. 

Доходът от декар може да стигне до 1000 лв. 

Много малко част от производството му отива на вътрешния пазар, основно се изнася за Западна Европа като етерично масло и като сушена маса, както е при повечето етеричномаслени култури. 

Големият ни проблем е, че продуктите, които излизат от страната, нямат придадена стойност.

За съжаление, много сериозна е конкуренцията от Турция и Гърция. В Италия също се произвежда, те са традиционни производители. Някъде дори се нарича гръцки риган, защото те са най-известни с износа си в Западна Европа. Интересът към тази култура го има и в Германия, те вече правят доста сериозна селекция. Белият риган е една много пластична култура, която може да бъде отглеждана навсякъде."