Незапомнената суша, която връхлетя страната е довела до измръзване на есенници в Дупнишко и Радомирско, оплакаха се фермери от региона пред Агри.БГ.

Западните райони на страната са с по-висока надморска височина и въпреки че зимата е по-топла от обикновено, температурите падат до минус 10, минус 15 градуса, което поразява насажденията при липса на снежна покривка.

Поглед назад: Влагата в Североизточна България е наполовина

Бедствието поставя под въпрос и пролетните култури. Ако безводието продължи, почвата ще бъде твърде суха за разораване и засяване, няма да има и достатъчно влага за покълване на семената.

"Поради липсата на сняг има около 30-40% измръзнали площи от пшеница и ечемик - есенниците. В момента орем за сеитба на пролетници. Ако продължи така сушата - те са по-податливи и са по-застрашени. Няма да има продукция, хвърлят се скъпи торове и препарати, за да се произведе реколта, но при тези условия и тази суша - много трудно. Тук регионът по принцип е по-слабо продуктивен, а тази година се очакват почти никакви добиви", разказва Спас Милушев.

Спас Милушев и семейството му отглеждат 7000 дка пшеница, ечемик, овес, слънчоглед и люцерна край дупнишкото село Червен брег.

Фермерите се грижат и за 150 крави. За момента имат сено от собствена продукция, но Милушев се опасява, че при продължаващото безводие, през пролетта няма да има трева за паша, а запасите им ще стигнат едва до юни. Ако и тази година няма валежи, ще последват фалити на земеделски производители, на животновъдите ще се наложи да колят стоката си и да се отказват, смята той.

В района се очаква да започне режим на питейната вода, поради ниското ниво на яз. Дяково. Това ще засегне пряко напояването на животните, обяснява Милушев. В съседни села фермери разчитат на язовира за поливане на земеделските култури.

Освен сушата, проблемът се дължи на лошото управление и контрол над водите, смята младият земеделски производител. Където има ВЕЦ, язовирите пресъхват, коментират други фермери от региона.

Земеделското министерство: Засега не се предвижда de minimis за животновъди заради сушата

Димитър Величков се занимава със земеделие от 1992 г. Обработва 5 000 дка земя край радомирското с. Гълъбник, на които гледа мека пшеница, ечемик, овес и картофи. Не помни някога да е имало такава суша. От миналата зима досега почти не е валяло.

Навремето в района е имало много повече дъждове, поради което са построени и отводнителни канали. В момент на безводие като този обаче, те влошават положението, като изцеждат и малкото останала влага в почвата.

"При тези суши, които имаме обикновено през последните години, закъсняваме с есенните култури, поради невъзможност да се засява земята. Тя е твърда като камък, с широки пукнатини. Затова есенниците не ни се развиват много добре", оплаква се Величков.

Безводието застрашава и реколтата от пролетници. В района те се сеят при по-топло време, заради късните слани и ако дотогава не започнат валежи, добивите са обречени.

Величков ще търси начини да сондира за вода в собствени имоти, за да може да полива културите си. Мисли и за изграждане на системи за капково напояване за картофените насаждения. Специфичните климатични условия на местността - ранни есенни и късни пралетни слани обаче не позволяват преориентиране към други видове земеделски култури, въпреки глобалното затопляне.

"Предвид на голямото засушаване последните години и прибирането на картофената реколта ни е сериозен проблем. Тази есен изчакахме доста да падне дъждец, имаме техническите готовности, прибрахме картофите, но не беше възможно да се прибере реколтата своевременно - имахме поражения от молци, от гризачи", обяснява фермерът.

През последните години Димитър Величков забелязва постоянно повишаване на зимните и летните температури. Преди в разположеното на 650 м нм височина котловинно поле е имало сериозни студове и сериозни снегове, но сега вече ги няма.

Това води до по-ниски добиви, въпреки по-добрите агро-технически мероприятия, които правим; въпреки семената, които ползваме - по-високодобивни, по устойчиви на болести. Но липсата на влага си е сериозен проблем, алармира земеделецът.