Европейските субсидии, които българските фермери получават след 1 януари 2007 г., повишават доходите им, но те не са стимул за увеличаване на производството на основните земеделски култури. До този извод са стигнали учени от Икономическия институт на БАН в проучването „Продоволствените ресурси на България при осъществяване на Общата селскостопанска политика на ЕС”.
Спадът в земеделското производство рефлектира и върху хранителната индустрия, която става все по-зависима от вноса на суровини, констатират авторите на изследването.
Прогнозата им е, че точно по тези причини в близките години няма да има никакво увеличение на износа на месо и месни продукти. Проблемът с млякото и млечните продукти е заради наложения ограничителен режим за производство, но той може да се компенсира с увеличен интерес и експорт на овче, козе и биволско мляко, за които няма квоти. Шанс за родните производители са биопродуктите, които дават широки възможности за разширяване износа, се подчертава в изследването.
Цената на биологичните продукти е значително по-висока от тази на произведените по конвенционален начин, което ще компенсира по-ниските добиви и използването на повече ръчен труд. Търсенето на биохрани в страните от Европейския съюз расте и те са ниша, която може да стимулира износа и да реабилитира качеството на българския продукт, добавят изследователите от Икономическия институт на БАН.
Според експертите дори фермерите ни да получават 100% от помощите, които се дават в останалите страни членки, пълният размер на субсидията от 21,41 евро на декар няма да ги мотивира да увеличат производството на основни култури. Договореното постепенно повишаване на преките плащания за българските производители по години е икономически неефективно, смятат от БАН.
В първата година на членство субсидията на площ у нас бе 25% от размера на плащанията в старите държави – членки на ЕС, за 2008 – 30%, а за 2009 – 35%. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г. Политиката „на час по лъжичка” означава, че парите ще потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.
За да излезе българското земеделие от кризата, фермерите имат нужда от двойно по-висок финансов ресурс. За производителите на зеленчуци дори са необходими трикратно и четирикратно по-големи суми. Заради въведените изисквания за минимален размер на площите близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС.
БАН: Шансът на българските фермери е в производството на биопродукти
Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г. Политиката „на час по лъжичка” означава, че парите ще потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.


07.11.2024
Оплакванията от търговете за стопански дворове в Русенско продължават
Има напрежение сред земеделците тук и се говори за злоупотреби, коментира производител от град Глоджево
0 КОМЕНТАРА