Дори фермерите ни да получават и сто процента от евросубсидиите, които се дават в останалите страни-членки на Европейския съюз, пълният размер на помощта от 21,41 евро на декар, това няма да ги мотивира да увеличат производството на основните култури. До този извод са стигнали експерти от Икономическия институт на БАН в нарочно изследване за състоянието на селското ни стопанство. Те отчитат като факт, че договореното постепенно увеличаване на преките плащания за българските земеделски производители по години е икономически неефективно. Българските фермери ще получат пълния размер на плащанията едва през 2016 год. Тази политика “на час по лъжичка” означава парите да потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените. Те изказват становище, че с помощите от Европейския съюз дребните и средните фермери само кърпят домакинските си бюджети.
Така земеделието ни се оказва хронично болно и е далеч от осъществяването на Общата селскостопанска политика на съюза. Защото проблемите в българското земеделие имат системен характер и няма да се решат само с наливането на пари в сектора, смятат експертите. За промяна е необходима нова, дългосрочна политика, която да е в унисон с целите на ЕС, но и да предвижда национални мерки за намаляване суровинната зависимост от внос.
Сравнителният анализ в изследването показал, че дори и след членството на страната ни в ЕС, тенденцията за намаляване на производството на селскостопански стоки и продукти от хранителната индустрия се задълбочава. Спадът в производството на някои стоки достига кризисни измерения, а при 75 процента от отглежданите земеделски култури има трайно намаление на добивите.
Според авторите на изследването е нужен двойно по-голям финансов ресурс. Може би евросубсидиите щяха да окажат влияние върху развитието на земеделието, ако бяха изплащани сто процента още през първата година от членството на България в съюза.
Анализът сочи, че за излизане от кризата земеделските производители се нуждаят от двойно повече финансов ресурс. А за производителите на зеленчуци са нужни трикратно и четирикратно по-големи суми. Заради въведените изисквания за минимален размер на обработваемите площи, близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС.
Колкото и бюрократични изисквания трябва да преминат производителите, те го правят. Вярно е, че парите са малко, но все пак е нещо. А това, както е посочено в анализа на икономистите от БАН, не може да донесе съществени промени. В случая Европейският съюз се явява като Странджата, който казва на хъшовете: При мене гладни може да ходите, но от глад няма да умрете!
Георги СТАНЧЕВ, Монт-прес
1 КОМЕНТАРА
03.06.2009