Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ) обяви силна подкрепа за гласуваните на първо четене на 9 февруари тази година промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
 
 
„Приемането на посоченото предложение в неговата цялост е изключително важно за страната ни, тъй като натрупването на редица негативни обстоятелства за пазара на труда през последните години доведе до задълбочаване на проблема с липсата на специалисти с нужната квалификация, а с това и до ограничаване на възможностите за по-интензивно развитие на икономиката“, допълни асоциацията в писмо до Народното събрание.
 
Работодателите приветстват отпадането на 10-процентно ограничение на общия брой на граждани от трети държави, работещи за местния работодател, съчетано с допълнително облекчение за малки и средни предприятия. Те изтъкват, че подобно изискване няма никъде другаде в ЕС.
 
Какви проблеми срещате в работата с еднодневните трудови договори? - участвайте в анкетата на Фермер.БГ.
 
Асоциацията подкрепя също да се премахне задължението на работодателя да провежда предварително проучване на пазара на труда при режима "Синя карта на Европейския съюз“. Бизнесът оценява като много полезно и облекчаването на реда за полагане на труд от лица от български произход.
 
 
 
В същото време АОРБ подновява предложенията си за постигане на по-голяма ефективност при прилагането закона.
 
Едно от тях е да се съкрати от 30 дни на 14 дни срокът, в който изпълнителният директор на Агенцията по заетостта да предоставя писмено решение за достъп до пазара на труда  на работници - граждани на трети държави.
 
Друго предложение предвижда срокът за наемане да се удължи от 12 на 24 месеца, за да се повиши ефективността на труда на чуждестранния работник. 
 
„В случаите на наемане на лица от отдалечени страни – например от Индия и Виетнам, транспортните разходи до България сериозно влияят на финансовото натоварване на работодателя и за него ще е по-ефективно тези разходи да се разпределят за по-продължителен период от време“, обяснява позицията на АОРБ.
 
Асоциацията предлага също да се премахнат ограниченията „в рамките на календарната година“ в текстовете за сезонната заетост, тъй като зимният сезон в туризма например се разпростира в две календарни години. Сега се налага  „работодателите по време на зимния туристически сезон да подават заявление за получаване на решение по чл. 24, ал. 1 за едни и същи работници, за един и същ сезон два пъти, поради изтичане на календарната година“.
 
 
 
Работодателските организации подчертават редица неблагоприятни тенденции на пазара на труда в България през последните години. Например, 107 078 е броят на лицата, които са се пенсионирали през 2016 г., по данни на НОИ.
 
Едва 54 346 са младежите, които са завършили средно образование през 2017 г., като през последните пет години има трайна тенденция за намаляване на броя на завършващите средно образование.
 
Около 4 000 души средногодишно формират така наречената нетна емиграция за всяка от последните 5 години по данни на институт „Отворено общество“.
 
45% от работодателите посочват в анкета в края на 2017 г., че планират да назначат нови работници, а 29%  отбелязват, че има такава вероятност в зависимост от развитието на пазара.
 
Недостигът на човешки ресурси се изтъква като най-остър проблем от бизнеса през последните две години. Само за десет работни дни през първата половина на януари тази година българските работодатели са обявили 9 511 свободни работни места.
 
Тези безспорни факти показват необходимостта от по-ефективна намеса на пазара на труда за облекчаване на достъпа до работа в България, изтъква АОРБ.
 
Без внос на работници развитието на икономиката ще спре, като се ограничи до днешните ограничени възможности. „Като краен резултат ще се наложи да обсъждаме намаляването на публичните разходи, както и замразяване или намаляване на пенсиите поради настъпването на деня, в който не само по демографски причини един работник в реалния сектор ще трябва да изработва дължимото за двама пенсионери“, предупреждават работодателите.
 
 
 
Те определят като абсурдна тезата, че с вдигане на заплащането проблемът  с липсата на кадри ще се саморазреши. И най-високата цена на труда не може да създаде или „върне“ български специалисти с нужната квалификация, още по-малко – веднага, се казва в позицията. 
 
„По-високото заплащане в Румъния, още по-високото в Полша и в пъти по-високото в Германия не се оказа пречка пред това да изпитват същите проблеми като тези в България, с намирането на хора с подходяща квалификация. Но за разлика от нас те ги решават - Румъния с цели заводи с чуждестранни работници, Полша, където само работещите украинци са над 1 милион, Германия, където над 17 на сто от работната сила е от чуждестранни работници извън ЕС!“, изтъкна АОРБ.
 
 
Оттам допълниха, че българските работодатели имат повече ограничения и по-високи разходи, когато наемат чуждестранен работник, тъй като освен разходи за заплата и осигуровки, са длъжни да осигурят и квартира, транспорт за отиване и връщане до страната на произход, извършват разходи по издаване на разрешението за работа, за работна виза, за пазарно проучване, разходи за легализации и други. 
 
"Наивно до глупост е да се очаква, че затварянето на пазара на труда за внос на работници и специалисти от трети държави ще ускори ръста на доходите в страната", подчертаха от асоциацията.