Най-старата цивилизация в Европа, която първа се е занимавала със земеделие, е живяла именно върху земята, върху която повече от 6 хилядолетия по-късно е създадена България. Това сочат данни от археологическо проучване, което продължава вече 18 години във Врачанско.

Лимецът - подходящ за дистанционно отглеждане

Теренът е на 2 километра от врачанското село Оходен. Там историците откриват скелет на жена, живяла по тези земи преди цели 8100 години, което е доказано и чрез въглероден анализ в немска лаборатория.

Жената шеговито е наречена Тодорка.

Отначало находката предизвиква интереса на българските учени и на колегите им от чужбина с това, че въпреки хилядолетията, останките са напълно запазени през всичките 80 века. Те са съхранени в музея по начина, по който са били положени преди хилядолетията в гробното съоръжение.

Учените са изненадани от цялото място, което нарекли „Храмът на слънцето” заради видимия култ към небесното светило и плодородието. С течение на времето и следващи находки обаче археолозите установяват, че живелите по тези места хора не са разчитали само на това, което им дава като храна дивата природа.

„Категорично се доказа, че те са сеели лимец и са се хранили с него. Отглеждали са явно и други древни растения, които са им осигурявали храна. Намерихме и „работилницата”, в която те са произвеждали кремъчните си сечива за обработване на почвата и прибиране на реколтата”, разказва археологът Георги Ганецовски.

По-късно учените откриват и нещо, което изумява, но и доказва преходния момент, в който жителите на праисторическото селище се превръщат в първите земеделци в Европа. Става дума за олтар, направен от еленови рога.

Той освен символ на мъжкото начало и стремежа към плодородие е и доказателство за прехода към земеделската дейност на хората, живели по тези земи.

„Преди да намерим олтара, имахме информация само за период 5700-5800 година преди Христа. С него обаче вече сме наясно, че става дума за много по-старо време - 6750-6640 година преди Христа, а самата находка е категоричният преход към земеделската дейност на тази цивилизация. Интересното е, че те явно са черпели опит от Мала Азия, откъдето явно идват, но тук, по тези земи, те „са внесли свое ноу хау”. Правили са наблюдения и са се самообучавали как да обработват земята, така че тя да им дава по-добра прехрана”, обясни археологът.

Теорията на екипа е потвърдена от две радиовъглеродни изследвания, направени с финансовата подкрепа на университета в Тюбенген.

Заради фактите, които категорично доказват, че по тези земи са живели първите земеделци в Европа, на мястото, което те са засявали със своята древна пшеница, в днешните времена археолозите също ритуално засяват.

Жънат пшеницата по време на фестивал, наречен „Слънцето на Тодорка”. На него всяка година идват много гости от страната и чужбина, за да видят интересното място, на което са живели първите земеделци на Стария континент.