Европейската комисия поиска от България да върне 24,54 милиона евро от отпуснатите от ЕС средства за селското стопанство. Предложена корекция за 2009 финансова година се връща в бюджета на ЕС поради неспазване на правилата на Съюза или поради несъответстващи процедури за контрол на селскостопанските разходи.

Редом с България пари заради проблеми около плащанията в земеделието ще връщат още Гърция, Румъния, Испания, Великобритания, Холандия, Дания, Франция, Италия.   Най-сериозните финансови корекции са на три страни в Източна Европа / България, Румъния и Гърция/, както и на Испания и Великобритания, посочват от европейската пресс-информационна служба.

Съобщението на ЕК гласи: 24,54 милиона евро са начислени на България заради недостатъчното равнище на проверките на място, заради недостатъците на СИЗП—ГИС и заради предоставянето на неточна информация и недостатъчни указания на земеделските производители във връзка с помощите на площ (включително за мерките за развитие на селските райони въз основа на площ);

 

Кой колко ще връща?

• 137,23 милиона евро, начислени на Гърция заради недопустимите разходи и големите недостатъци на географската информационна система (ГИС) за маслиновите насаждения, както и заради пропуските в проверките на място;
• 122,38 милиона евро, начислени на Гърция заради недостатъчните проверки на място и заради недостатъците на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП—ГИС) и пропуските в административните кръстосани проверки за помощите на площ (включително за мерките за развитие на селските райони въз основа на площ);
• 74,9 милиона евро, начислени на Румъния заради недостатъците на СИЗП—ГИС във връзка с административните кръстосани проверки, заради предоставянето на неточна информация на земеделските производители и заради неефективните проверки на място във връзка с помощите на площ (включително за мерките за развитие на селските райони въз основа на площ);
• 70,96 милиона евро, начислени на Испания заради използваните неправилни технически допуски, зарази пропуските в проверките на добивите и заради неправилното налагане на санкции за закъснения при подаване на декларации за насажденията с маслинови дървета за производство на зехтин;
• 37,25 милиона евро, начислени на Испания заради недопустимите разходи за екологосъобразно управление по отношение на опаковките и недопустимите разходи в сектора на плодовете и зеленчуците;
• 26,95 милиона евро, начислени на Великобритания заради пропуските в признаването на организациите на производители и свързаните с това пропуски и недостатъци при проверката на стойността на предлаганата на пазара продукция в сектора на плодовете и зеленчуците;
• 24,54 милиона евро, начислени на България заради недостатъчното равнище на проверките на място, заради недостатъците на СИЗП—ГИС и заради предоставянето на неточна информация и недостатъчни указания на земеделските производители във връзка с помощите на площ (включително за мерките за развитие на селските райони въз основа на площ);
• 22,69 милиона евро, начислени на Холандия заради недопустимите разходи за отпечатване върху опаковките и заради недопустимите разходи от страна на организация на производители с децентрализирана система за предлагане на пазара в сектора на плодовете и зеленчуците.


Държавите-членки отговарят за управлението на повечето от плащанията по ОСП, главно чрез своите разплащателни агенции. Те отговарят и за контрола, например за проверките на заявленията на земеделските производители за получаване на директни плащания. Комисията извършва над 100 проверки всяка година, за да установи дали контролът от страна на държавите-членки и предприеманите от тях действия за преодоляване на пропуските са достатъчни. Тя има правото да изисква възстановяване на средства впоследствие, ако при проверките бъде установено, че действията на държавите-членки не са достатъчни, за да гарантират правилното изразходване на средствата на ЕС.


Финансовата корекция е пропорционална на процента на грешките. Решението е взето в резултат на помирителна процедура между Комисията и държавите-членки въз основа на обективни данни и с оглед на риска от неправомерно използване на средствата.