Манипулира ли се пазарът чрез надценки?

Нужно е да има правила, които да не допускат изкупуване под себестойност – това е сигурно. Но има пазарни правила, които трябва да се спазват и задачата да се намери баланс, не е много лесна. Така Кирил Вътев коментира за Агри.БГ Законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

Още по темата: Реформа: Между обещания за „справедлива цена“ и структурни предизвикателства

В момента текат обсъждания на проектодокумента между Министерството на земеделието, бранша и други заинтересовани страни. Ето какво още сподели по темата бившият земеделски министър и предприемач.

Цените на пазара се подобряват с по-висока производителност, което води до по-ниска себестойност. За съжаление, у нас този фактор липсва. За да има висока производителност, трябва да има ефективно работещи браншови организации. В момента повечето от тях съществуват само на хартия и не функционират ефективно поради липсата на Закон за браншовите организации и аграрната камара.

Важно е също така да има самоконтрол между конкурентите. В момента контролът е единствено в ръцете на държавата, а истински ефективен контрол се осъществява именно между конкуренти. Ако има нелоялна конкуренция, ако даден продукт или бранд бъде компрометиран, ако не се спазва рецептурата или качеството – конкурентите са тези, които първи ще реагират.

Друг проблем е липсата на Закон за кооперативите. В момента разполагаме със закон за кооперациите, но той важи единствено за физически лица. В цялата хранителна верига участват и юридически лица. Освен това кооперативите имат за цел да пуснат успешен продукт на пазара и са 100% ориентирани към това. Много световноизвестни марки – като Пармиджано-Реджано или Прошуто ди Парма – са продукти на кооперативи.

Всички по веригата – политици, администрация, производители – трябва да направят всичко възможно за продоволствената независимост на страната ни. България има потенциал да изхранва 30 милиона души, а в момента ние сме 6 милиона и зависими от внос. И не става дума само за суровини и материали – зависим от внос дори за машини и консумативи.

Не мога да дам категоричен отговор, защото това трябва да бъде резултат от задълбочени анализи. Например в оранжерийното производство не можем да бъдем конкурентни на страни като Турция, Гърция или Испания, където няма нужда от разходи за отопление на оранжериите. В България разходите за отопление правят производството неконкурентоспособно. Ние унищожихме дори оранжериите, които се отопляваха с минерална вода – а именно в това се криеше големият ни потенциал за целогодишно производство.

Надценката не е печалба – тя покрива редица разходи, които позволяват на всяко звено в агрохранителната верига да функционира.

Освен това разходната структура на всеки производител е различна. Този, който успява да оптимизира разходите, без да жертва качеството, печели. Например в България има огромни резерви в областта на логистиката – тя не се свежда само до бързи доставки, а изисква добре организирана система. Също така опаковането е ключов елемент, който касае всички участници в агрохранителната верига, но почти никой не говори за него.

Има и една друга голяма манипулация на пазара. Вместо да налагаме таван на надценките, трябва да има правило, че за продукти от една и съща група с едно и също качество не могат да се прилагат различни надценки. Ако на моя продукт надценката е 20%, а на вашия – 100%, вашият продукт ще бъде по-скъп на рафта, въпреки че е влязъл на по-ниска цена. Така чрез надценките стимулираме един производител и потискаме друг.

Всички оператори по агрохранителната верига – от производителите до крайните потребители – трябва да познават системата в детайли и да не говорят празни приказки. Само така може да се намери устойчиво решение за сектора.