Нарастващото световно население и променящият се климат, комбиниран с постоянен натиск върху околната среда, изискват увеличаване на производството на храна, като за това трябва да се използват по-устойчиви методи. 

 

Еврокомисарят Хоган ще представи насоките за ОСП след 2020 г.

 

Това е общата идея, около която се обединиха участниците в Регионалния форум за бъдещето на земеделието (Forum for the Future of Agriculture (FFA)), който се провежда днес в София. 

 
„Климатичните промени вече се отразяват на селското стопанство и сигурността на продоволствията. Трябва да произвеждаме повече и по-добре, като съобразяваме и съчетаваме производителността на почвата и растенията с новите технологии, но и със здравните стандарти. Като всичко това трябва да оставя минимален отпечатък върху околната среда“, каза на форума Пиер Оливие Дреж, президент на Европейската асоциация н собствениците на земя (ELO), чийто член е и Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ). 
 
По думите на Дреж стопаните осъзнават своята отговорност. 
„Затова предлагаме система за подпомагане на сигурността на храните и околната среда, структурирана около концепцията за управление на земите, която се фокусира върху целите, а не се ръководи от съображения за съответствие, които са чиста бюрокрация“, обясни президентът на ELO. 
 
Именно целите за устойчиво развитие, поставени от Организацията на обединените нации (ООН) са с високи приоритет в дневния ред на всички, подчерта лекторът. 
Бъдещите поколения ще се сблъскат с намалено производство, но и със загуба на биоразнообразие, считат участниците на форума. 
 
Снимка: Веселин Веселинов
 
„Трябва да произвеждаме повече, да се използва повече биоенергия, същевременно да се допринася за цялостното развитие в развиващите се страни“, каза от своя страна Робърт Флайс, бивш съветник в дирекцията по околната среда в Европейската комисия. Той припомни, че населението на планетата към 2050 година се очаква да достигне 9,7 млрд. души, като в момента над 700 млн. живеят в бедност. 
 
Друг фактор за работата към устойчиво развитие е повишаването на доходите на фермерите. 
„Устойчивото развитие започва от земеделец, който изкарва стабилни и достатъчни доходи. Иначе хората емигрират към градовете, а и фермер без стабилни доходи не се замисля много за опазването на околната среда“, добави Флайс.
 
Той посочи, че поставянето на целите за устойчиво развитие е голяма стъпка напред, като заедно с това от голяма важност е Парижкото споразумение за климата. 
 
Проблемът с работната ръка и следващите поколения в земеделието също се оказа сред точките, засегнати на форума. 
Европа е изправена пред сериозни предизвикателства в намирането на ново поколение земеделски предприемачи. Тенденцията е за спад в интереса на младите хора към образование в аграрните науки, споделиха участници на събитието. 
 
Снимка: Веселин Веселинов
 
От друга страна стопаните разчитат и зависят от научно-изследователските дейности, за да могат да увеличат производителността си, да се адаптират към климатичните промени и да работят в синхрон с околната среда. 
 
Благодарение на инструментите за прецизно земеделие, по-добро интегрирано управление на вредителите, новите технологии за селекция е възможно да се достигне до по-добри добиви. 
 
„Обещанието за нови технологии в земеделието  - от зелени биотехнологии през прецизно земеделие и използването на големите масиви от данни (Big data), предлага безпрецедентни възможности за изхранването на нарастващото население, като се използват по-малко ресурси, независимо от производствения модел“, каза от своя страна Хуан Гонзалес-Валеро, представител на Синджента на форума. 
 
 
За да се постигне тази по-голяма производителност, но в унисон със здрава околна среда, участниците на форума се съгласиха, че Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) е най-доброто средство за ефективна промяна и подпомагане на селските райони на Стария континент. 
 
„От първостепенно значение за България са инструменти, доказали своята ефективности като директните плащания и обвързаната подкрепа. Те следва да останат неразделна част от ОСП за следващия период“, това каза зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева от името на министър Румен Порожанов, който участва в правителствената делегация, която  е на посещения в Кралство Саудитска Арабия.  
 
Снимка: Веселин Веселинов
Форумът в София е част от европейското търсене на решения на въпросите, повдигнати по време на основният форум, провеждан в Брюксел и чието следващо издание е на 27 март 2018 г.