Бадемът (Prunus dulcis) е слабо разпространен овощен вид, както в световен мащаб, така и у нас. Бадемът се отглежда най-много в средиземноморските страни. По-компактни бадемови насаждения в нашата страна са създадени в Черноморския район и в Източните Родопи. Единични дървета има на много места, но плододаването им е нередовно поради ранният им цъфтеж и чувствителността им към много болести.
Ядките на бадема са много богати със сухо вещество, от което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В ядките на бадема се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за консумация ядките на бадема се използват за преработка в много направления. За разлика от ореха ядките на бадема може да се съхраняват много по-продължително, без да се разграждат мазнините.
Бадемовите дървета имат доста буен растеж в млада възраст. По-късно растежът затихва и височината на короната достига 6-7 м. Началното плододаване настъпва към 3-тата - 4-тата година, а пълното - към 6-ата - 7-ата. При благоприятни условия плододаването продължава 35-40 години, но дълголетието може да бъде много по-голямо. През периода на пълното плододаване на бадемите добивът е средно около 120 кг плодове от декар.
Бадемът реагира бързо на затоплянето през фазата на принудителния покой и цъфтежът настъпва много по-рано от цъфтежа на другите овощни видове. Дълбокият покой е много кратък и при необичайни затопляния цъфтежът може да настъпи още към края на януари - началото на февруари. При нашите условия обикновено започва през втората половина на март докъм средата на април. Сортовете бадеми се разделят на рано, средно и късно цъфтящи. За предпочитане са късно цъфтящите сортове бадеми, тъй като плододаването при тях е по-сигурно и съответно се получава по-висок добив от бадеми. Всички бадемови сортове са самостерилни и при създаване на бадемово насаждение трябва да се засаждат по няколко едновременно цъфтящи сорта, които да се редуват през 2-4 реда.
Изисквания към климата и почвата
През кратката фаза на дълбокия покой бадемът проявява задоволителна студоустойчивост, като листните пъпки и дървесината издържат до -27°С. По-чувствителни са плодните пъпки, които през зимата измръзват при температури под -22, -24°С. Поради много ранното пролетно развитие измръзванията на бадема са много често явление в края на зимата - началото на пролетта. Това е и основният ограничаващ фактор за разпространението на бадема. Подобно на прасковата и на кайсията бадемовите дървета са устойчиви на горещините и на атмосферните засушавания през лятото. Бадемът е най-сухоустойчивото растение от отглежданите у нас дървесни овощни видове. Това позволява да се отглеждат бадеми на наклонени и неполивни площи. Сухоустойчивостта му се обуславя от два фактора - дълбоката и мощна коренова система и способността на растенията да хвърлят част от листата си при продължителни засушавания. Когато има възможност за напояване, опитът от практиката показва, че добивът и качеството на плодовете значително се повишават.
Бадемът не е взискателен към почвата. Добре се развива на различни типове почви, включително и не много богати с хумусно съдържание. Неподходящи са тежките глинести и неотцедливи почви, както и почвите с плитко разположена материнска скала или глинясал хоризонт.
Технология на отглеждане на бадема
Най-подходяща подложка за бадема са семеначетата, получени от костилките на дивия бадем. Когато има възможност за отглеждане на бадем на поливни площи, подходяща подложка е прасковата, а за по-тежки и преовлажнени почви - джанката.
Разстоянията на засаждане на бадемите са 4-6 м в реда и 5-7 м в междуредията в зависимост от почвените условия и от растежните особености на сорта и на подложката. Корените се формират най-често като свободно растящи, близки до подобрената етажна или до чашовидната. Височината на стъблото трябва да бъде 80-100 см при изправено растящите сортове бадеми и до 110-130 см при сортовете с полунаведени или с наведени клони, за да се улесни механизираната беритба на плодовете в големите по площ насаждения. През първите 3-4 години се извършват минимални резитби на бадема, а основното оформяне на короната се провежда към 4-тата - 5-ата година. Периодичните резитби на бадема за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните дават много добри резултати.
Почвената повърхност в бадемовите насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Той понася и зачимяване, което по необходимост се налага при отглеждане на бадеми на по-наклонени терени. В тези случаи обаче тревата трябва редовно да се коси и тревната маса да се разхвърля по цялата площ.
Торенето на бадема е едно от основните мероприятия за подобряване на растежа и за повишаване на добивите, като се имат предвид сравнително по-бедните почви, на които се засажда бадемът. Особено голяма е нуждата от азот и калий. Азотното подхранване трябва да се извършва по-рано през пролетта, поради по-ранното настъпване на вегетацията при този овощен вид.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА