Шест нови рискови области за разпространение на заболяването Ку-треска сред ветеринарни лекари идентифицира съвместна проверка на Бългаската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) приключиха успешно съвместно проучване върху разпространението на заболяването Ку-треска.

Животни на произвола на съдбата

Това са областите: Варна, Монтана, Плевен, Силистра, Стара Загора и Шумен. Те следва да бъдат включени в новата 3-годишна Програма за контрол и надзор на Ку-треската, която да обхване периода 2022-2024 година.

“При комбинираното изследване с конвенционален PCR метод и IgM ELISA са доказани 42 случая с остра фаза на инфекцията в 19 области. Процентът на активно заболелите варира в различните области, средно е 18%, съобщават от БАБХ.

Най-голям брой заболели ветеринарни лекари е установен в областите Кърджали, Враца, Силистра и Пловдив. 

При повечето от активните случаи не се наблюдава тежко протичане на заболяването (пневмония, хепатит и ендокардит), поясняват от Агенцията. Най-често докладваните клинични симптоми са болки в мускулите и ставите, главоболие и отпадналост. Заболелите ветеринарни лекари са насочени за консултации с инфекционисти и предприемане на съответстващо антибиотично лечение. 

Преболедували Ку-треска са 49% от изследваните официални ветеринарни лекари. По-висок процент на преболедували в сравнение със средния за страната е констатиран в 11 области: Благоевград, Бургас, Враца, Кюстендил, Монтана, Плевен, Разград, Русе, Сливен, Стара Загора и Ямбол”, информират от БАБХ.

В проучването са взели участие 233-ма официални ветеринарни лекари от 25 Областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ). 

Ку-треската е широко разпространена зооантропоноза, формираща разнообразни по големина и видов обхват природни огнища. Заразяването на хората става най-често от преживните животни (говеда, овце и кози), които излъчват причинителя - бактерията Coxiella burnetii, с околоплодните води и плацента при нормално раждане или аборти, както и с млякото, урината и фекалиите. Превенцията за потребителите на мляко, закупено от фермерите, е сваряването му преди консумация или преработка. 

От 2017 г. насам в България се наблюдават спорадични епидемични взривове с локален характер в различни части на страната.