интервю с Борислав Борисов, Председател на Асоциацията на българските села

 

- г-н Борисов, през последните няколко дни на много места в медиите се появиха ваши твърдения, че фермерите се отказват да кандидатстват по Европейските фондове. Защо смятате е така?

- По време на последната среща на Обществения съвет за мониторинг на европейските средства в областта на земеделието в София, изразих позицията си по проблемните точки в областта на евро-фондовете за селата и селското стопанство. Силно съм изненадан от погрешните интерпретации, които се появиха във вестниците и електронните издания. Допуснах възможността, това да е целенасочено срещу АБС с цел уронване на престижа ни и е възможно, но все пак смятам че става въпрос за журналистически небрежности и липса на основна подготовка на ресорните журналисти, които изписаха куп небивалици. Най-яркият от тях го написа вестник “Класа”, а именно че “фермерите нямат мотивация да кандидатстват по евро-фондовете, защото няма нито един подаден проект за микропредприятия”. От такова изречение проличава ясно колко са далечни за голяма част от медиите проблемните теми в сферата на българското селско стопанство.

- Не са ли загубили наистина мотивация фермерите да кандидатстват с проекти, предвид твърденията на голяма част от тях, че процедурите по кандидатстване са тежки?

- Процедурите не са много тежки, но все още информираността при по-дребните фермери е ниска. Най-доброто нещо, което се случи в бранша е, че първата отворена мярка от ПРСР 2007-2013, бе 121-а мярка за модернизация на селските стопанства – закупуване на нови трактори, комбайни, селскостопански инвентар и др. По тази мярка и към момента активността на фермерите продължава да е най-висока. Тази мярка е и една от най-важните за развитие на модерно и ефективно земеделие в България, защото при 91,7% /към края на 2007г/ напълно амортизиран машинно-тракторен парк, няма как да имаме конкурентноспособно агро-производство.

- Щом не са фермерите, кой тогава е изгубил мотивация да кандидатства по евро-фондовете?

- Това са всички останали инициативни, предимно млади хора в селата. Визирам тези, които развиват икономически дейности извън сферата на агробизнеса. Заради все още нестартиралите, така да се каже неземеделски мерки от ПРСР 2007-2013, сред които и мярката за “Развитие на микропредприятия”, по която ще се финансира изграждането на обекти за селски туризъм, цехове, предприятия за малки производства, услуги и т.н., хората все повече губят желание да кандидатстват с проекти. Голяма част от тях вече са започнали изграждане на своите инвестиционни обекти и не могат да чакат в условия на административна несигурност да губят време без реално да извършват дейността си и предпочитат кредитно или собствено  финансиране. Това е абсурдна ситуация, в която при предназначени като на страна членка на ЕС субсидии, те няма да достигнат до не малка част от бенефициентите.

- Как стои въпросът с проектите за облагородяване на селата?

- Това е ключов въпрос. Наредбите в това направление също не са стартирали още, но в проекто-наредбите е записано, че единствено Общините ще имат правото да кандидатстват за облагородяване на селата, като ползват 100% субсидия за извършените дейности. Това е отлично, ако не съществуваше проблемът с липсата на административен капацитет от страна на Общините да пишат проектите за селата си. Разбира се с малки изключения.

Основният въпрос тук, който поставихме и пред Министерството на земеделието бе защо регионалните сдружения в селата или НПО не могат да получават също 100% субсидия за проекти, които ще са за облагородяване, при положение, че те са за благото на населението и не генерират нетни приходи.

 

Към момента в проекто-наредбите е записано,че НПО в селата могат да получат 70% субсидия, а останалите 30% трябва да са кешово съфинансиране. Това ще доведе до изключително ниска усвояемост и реализация на такива проекти, тъй като никое сдружение не може да осигури 30% съфинансиране за обществени дейности, при положение, че общината за същия проект ще вземе 100%. Да не забравяме и читалищата, които са бенефициенти по тази мярка нямат нужното финансово обезпечение да осигурят 30% парично участие в проекта. 
 
- Какво  очаквате от стартиралата през миналата седмица мярка по ПРСР за създаване на Местни Инициативни Групи в селата / МИГ ?
- За българските села през последното десетилетие и повече не бе направено нищо добро, което да ги спаси от процеса на обезлюдяване. Факт е, че лиспваше държавна политика в това направление. Концепцията и идеята за създаване на МИГ е нещо много добро, защото наистина е нужно да се започне от анализите и стратегиите, но практиката у нас показва, че на хората в селата им е омръзнало от стратегии и семинари. При учредяването на МИГ-ове може да има и изключения, но смятам, че повечето от тях ще са с фиктивна дейност. Нека учредителите на всяка МИГ да покажат какво ще се подобри с дейността им в живота на хората в селата; какво реално ще усетят хората на село!

снимка: photo-forum.net