Връзката между земеделските производители и преработвателите в България е скъсана и трябва да се възстанови. Около това се обединиха производители и преработватели на мащабен форум „BG продукти на масата“, организиран от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в Интер Експо Център. 
 
Сред гостите, които уважиха събитието, бяха земеделският министър Десислава Танева, зам.-министър Васил Грудев и зам.-изпълнителният директор на ДФЗ Живко Живков. 
 
Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ заяви: „Желанието на нашата асоциация е да поставим едно ново начало – един диалог, с който да се опитаме да възстановим връзката между производителите на суровини и преработвателите; Да направим така, че да има повече добавена стойност върху продукцията, която произвеждаме. Радвам се, че форумът бе уважен от министър Танева, зам.-министър Грудев и Живко Живков от ДФЗ – това показва тяхната ангажираност към усилията, които полагаме. АЗПБ беше един от основните двигатели на идеята да се даде повече приоритет на преработвателите на българска продукция по мярка 4.2 на ПРСР“. 


 
Зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев посочи: „Тази дискусия се явява едно от липсващите звена на диалога между земеделския сектор и хранително-вкусовата промишленост в България и скъсаната връзка между производството и преработката. Анализите показват, че именно това е основният ни проблем. Радвам се, че това е първата такава среща, посветена именно на това скъсано звено в развитието на нашето земеделие. Една от малките революции, която направихме тази година чрез ПРСР за стимулиране на връзката производство-преработка, е изискването за суровинна обезпеченост, която е или от собствено производство на бенефициента, или от родно българско производство“.

 
Зам.-изпълнителният директор на ДФЗ Живко Живков посочи от своя страна, че „Областните дирекции Земеделие имат готовност за предстоящия прием на проектите по мярка 4.2  "Преработка на земеделска продукция", който ще започне от 30 ноември. На служителите преминали обучение, предстои и още едно през тази седмица, така че отговорът на въпроса дали сме готови за приема, е кратък и ясен: Да, готови сме!“
 
 
Анализаторът от Интели Агро Николай Вълканов обобщи статистическите данни за суровинната обезпеченост, според които положителен търговски баланс има единствено при зърнените и маслодайните култури, докато при чувствителните сектори, балансът е отрицателен. Едва 50% от млякото, което се произвежда у нас, се продава „на светло“ на мандрите, докато останалото е в сивата икономика. Има недостиг на месна суровина за преработвателните предприятия, като до голяма степен те работят с вносни суровини. Мандрите внасят 15% от млякото, месопреработвателите - 65% от свинското месо и на 100% говеждото месо, което преработват. По думите на експерта, дисбалансът се е получил заради начина на прилагане на директните плащания през миналия програмен период. 
 
 
Според Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите в България “използването на местна суровина е „кауза пердута“ за българските преработватели. Една от причините за проблемите в животновъдството и преработката на българска продукция е липсата на модерни и ефективни кланици. По субсидии българското свиневъдство вече се изравни с европейското, а защо в същото време свинското ни месо е по-скъпо? Защото най-голямата кланица у нас коли 300 глави на ден, а една средна кланица в ЕС, коли 600 глави на час“, коментира Вътев. На територията на ЕС има над 13 хил. месопреработвателни предприятия като повечето са малки и средни. Там средно 27 души работят в едно предприятие, което е със среден годишен оборот 6,5 млн. евро. Така на един зает се падат 243 000 евро годишен оборот. У нас няма нито едно голямо предприятие, подчерта Кирил Вътев. Според статистиката, която той представи, в България в сектор месопреработка работят 16 800 души в общо 449 предприятия или средно по 37 са заетите в една фирма, а годишният оборот на едно предприятие е към 2 млн. евро. Това прави оборот от 58 хил. евро на един зает. 

 
Нашият сектор е експортно ориентиран, защото всяко българско семейство все още продължава да си бъде „консервна фабрика“. Това каза изпълнителният директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци инж. Антоанета Божинова. Този бранш прави сериозни постъпления от бюджета на България и чак сега се стигна до тук да кажем, че плодове и зеленчуци са приоритетен отрасъл, за което благодарим“. Инж. Божинова посочи, че „хроничен е недостигът на суровина за преработвателните предприятия в плодове и зеленчуци. През 1978 – 1980 г. в България сме произвеждали над 1 000 000 тона домати. В момента ме е срам да кажа колко са и ще си премълча, същото  е и с корнишоните. Леко раздвижване има по отношение на плодовете. Инж. Божинова изрази надежда да се промени формулата, при която до сега се „даваше приоритет на сектори, които не носеха принадена стойност, а се отхвърляха такива, които носеха принадена стойност“.


 
Симеон Присадашки, зам.-председател на Националната асоциация на млекопреработвателите каза, че 45% от млякото, произвеждано у нас, е в сивия сектор. У нас годишно се преработва 1 000 000 тона сурово мляко. В същото време страната ни е с най-високо ДДС на хранителните продукти, като за сравнение посочи Румъния, където ставката беше намлена на 9%. Той предложи да се намали ставката на ДДС за храните, в следствие на което ще намалее значително и сивата икономика в сектор Мляко.
 
 
София БЕЛЧЕВА
 
 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!