Получаването на високи и качествени добиви от прасковата е възможно само при силен растеж на дърветата с преобладаване на смесени клончета с дължина около и над 40 см. Плодовете при такова състояние на дърветата са едри, с богато съдържание на захари, киселини и витамини. При слаб растеж прасковените растения се изтощават много бързо, като загубват своята продуктивност и жизненост.



 



За запазването на силен растеж  през целия период на насеждението решаващо значение има създаването и поддържането на оптимален хранителен режим. От всички минерални хранителни елементи най-голямо значение има азотът.



 



Торенето  с азот при добро балансиране с други елементи дава положителни резултати. Прасковата използва големи количества азот още в самото начало на вегетацията за цъфтежа, началното развитие на плодовете, образуването на новите листа и растежа на на леторастите. За покриване на тези нужди от азот през пролетта се използват предимно азотните резерви, складирани през предшестващите години в корените, стъблото и дебелите клони. При добре запасените с азот дървета конкуренцията между вегетативните и репродуктивни органи е по-слаба – опасността от прекалено силно опадване на завръзите е минимална, а вегагивният растеж по-продължителен.



 



За бързото възстановяване на резервите, изразходвани за начален растеж, цъфтежа и оформянето на завързите, важно е наличието на достатъчни количества азот в почвата още в раннопролетния период. При азотен недостиг листата придобиват бледозелен цвят, растежът видимо отслабва и в  короната започват да доминират къси и слаби клончета. Плодовете остават дребни, с  тъмна непривлекателна окраска и неприятен вкус. Младите дървета не израстват достатъчно и закържевяват. Нормалното състояние между кореновата и надземната система се нарушава в ущърб на надземната.



 



Азотният глад се отразява отрицателно върху фотосинтетичния апарат на дървото, формирането на цветни пъпки и количеството и качеството на добива. С повишаване на азотното ниво в почвата растежът на дърветата чуствително се засилва и общата листна повърхност се увеличава. Заедно с повишеното хлорофилно съдържание в листата се увеличава и фотосинтетичната продуктивност на дърветата, което от своя страна се отразява както върху прираста, така и върху плододаването на растенията. Прасковата е овощен вид с най-пряка положителна зависимост между растежа и цветообразуването. Затова с увеличаване на прираста, вследствие азотното торене се засилва и цветообразуването. Благоприятинят азотен режим повишава устойчивостта на прасковените дървета към зимните мразове, удължава техния живот, увеличава плътността на плодовото месо.



 



Понякога под влияние на високите азотни дози се влошава окрсаката на плодовете, вследствие засенчването им от буйно развиващия се вегетативен растеж. При съвременните интензивно обагрени сортове и с прилагането на летни резитби това се предотвратява и повишаването на добива не се съпровожда с влошаване на външния вид на плодовете. Изискванията на прасковените дървета към азот са по-високи при по-слаба резитба и по-голямо натоварване с плод.



 



При напояване нуждите от азотни торове нарастват. Същевременно използването на водата за създаване на единица добив при оптимален режим е по-икономичнто, вследствие намалената транспирация. Младите прасковени дървета се торят с азотни торове на два пъти – през март и април. Азотните торове се разпръскват след дъжд или нопояване върху влажна почва, след което почвата се разрохва с култиватор.