Австрийският опит: Малки семейни ферми, стабилни цени, но ограничени субсидии

Как изглежда овцевъдството в Австрия през 2025 г.? Какви са предизвикателствата пред износа, как се развиват стопанствата и каква роля играят субсидиите? Отговорите дава Йозеф Щокъл – вицепрезидент на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите от Австрия. С него говорим на Националния събор на овцевъдите, който се провежда край Арбанаси.

Пазар с умерен растеж, но стабилни цени

Според Йозеф Щокъл цените на агнетата за клане, както и на млякото в Австрия към момента са на „комфортно ниво“ и се движат в правилната посока. Това създава известна стабилност за производителите, макар че 2025 г. не минава без сътресения.

Първото сериозно предизвикателство идва с епидемията от шап, избухнала в съседни страни като Унгария и Словакия. 

„Всички бяхме притеснени. Ветеринарните власти наложиха конкретни изисквания, за да се защити Австрия от разпространението на болестта“, обясни Щокъл.

Износът пострада, но вече има възстановяване
Наложените мерки доведоха до значително ограничаване на износа в продължение на около три месеца. 

„Международните запитвания за овце и кози бяха огромни, но нямаше как да отговорим на тях. Сега процесът се възстановява, но при строги тестове и контрол, за да се гарантира безопасността, както на животните, така и на потребителите“, уточнява експертът.

Бъдещето на сектора – ограничен ръст, но с потенциал за подобрения
Въпреки оптимизма по отношение на пазара, Щокъл не очаква значителен ръст в броя на животните в Австрия. Основната причина: недостатъчно свободна земя, тъй като млечното говедовъдство в страната е силно развито и заема голяма част от селскостопанските площи.

„Развитието в сектор “Овцевъдство” в Австрия ще бъде основно в две посоки – в развъдната дейност и в управлението на стопанствата. Там виждам потенциал за оптимизация“, казва Щокъл.

Австрийският модел: малки, семейни ферми
Особеност на австрийското овцевъдство е неговият мащаб. Повечето стопанства са малки и семейни, със средно 30–40 животни. Именно това прави сектора по-гъвкав и устойчив.

„Фермерите отглеждат малко на брой агнета, които продават директно в региона или в местни кланици. Австрия не изнася животни за клане – напротив, страната е типичен вносител на такива“, обясни Йозеф Щокъл.

Субсидиите – ограничени и насочени към инвестиции
В България темата за субсидиите е сред най-обсъжданите, затова и попитахме Йозеф Щокъл за субсидирането в неговат държава.

По думите му в Австрия и Германия подкрепата е значително ограничена, особено в сравнение с някои други европейски държави.

„Субсидии има, но те се отпускат предимно за големи инвестиции – например при изграждане или реновиране на ферма. Там може да се субсидира около 25–30% от стойността на проекта. Това обаче е малка помощ, като се вземе предвид цената на строителните дейности“, казва Щокъл.

Не се отпускат субсидии за купуване на животни. Единствената директна подкрепа е на база обработваема земя – около 250 евро на хектар, както е почти навсякъде в ЕС. (Основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) в България - бел.ред)

„Опитваме се да променим нещата, но най-важното остава знанието на фермерите – как управляват земята, животните и стопанството като цяло. А бъдещето, убеден съм, ще се решава не от субсидиите, а от пазара“, обобщи Йозеф Щокъл.